Хоукмун погледна Бючард с нескрито възхищение.
— Вие сте изключително смел човек, капитане.
— По-скоро отчаян, приятелю Хоукмун.
Дориан кимна.
— Мисля, че разбирам какво имате предвид.
Останалата част от пътя премина в мълчание.
Щом наближиха, видяха, че портата е широко отворена. Джелена ги очакваше пред вратата на къщата. Лицето й бе пребледняло.
— Добре ли си, Пал? — попита тя.
— Разбира се — отвърна Бючард. — Няма за какво да се боиш, Джелена.
Тя се обърна и се отправи към гостната, където все още я чакаше недокоснатата вечеря.
— Аз… аз не се уплаших заради горящия кораб — рече му разтреперана тя. Погледна брат си, сетне д’Аверк и накрая Хоукмун. Очите и бяха разширени. — Преди малко имахме неканен гост.
— Гост ли? И кой беше той? — попита Бючард като обгърна с ръка треперещите й рамене.
— Той… той дойде сам… — поде тя.
— Е, и какво странно има, че някой дошъл сам? Впрочем, къде е той сега?
— Беше Валжон, Пал — господарят Валжон от Стареел. Той… — Тя вдигна ръка към лицето си. — Той ме удари… погледна ме с жестоките си очи, заговори ми със своя отвратителен глас…
— И какво ви каза? — попита Хоукмун, а по лицето му внезапно пробягна сянка. — Какво ви каза, лейди Джелена?
Тя отново премести поглед по лицата им и накрая го спря върху Хоукмун.
— Каза, че само си играел с Пал и че било под достойнството му да изпрати всичките си сили срещу него; каза също, че ако утре сутринта Пал не обяви на всеослушание, че възнамерява да преустанови жалките си закачки — точно така ги нарече — срещу пиратските предводители — тогава ще бъде наказан по такъв начин, че никой да не посмее да повтори опита му. Каза, че очаква да научи за това публично изявление до утре на обед.
Бючард я слушаше разгневен.
— Дошъл е значи тук, в моята собствена къща, само за да изрази презрението си към мен. А горящият кораб в залива е бил демонстрация, както и средство да отвлече вниманието ми на пристанището. Срещнал се е с теб, за да ми докаже, че когато пожелае, може да сложи ръка дори на най-скъпите ми същества. — Няма съмнение, че сега вече не само моят, но и твоят живот е изложен на опасност. Трябваше да предвидя тази възможност, трябваше…
Той погледна Хоукмун, но в очите му се четеше само умора.
— Май наистина излязох глупак, господин Хоукмун. Изглежда, че Веронеег е бил прав. Не мога да се бия с Валжон — не и докато се крие зад непробиваемите стени на Старвел. А и нямам оръжия, с които да го сторя!
— Трудно ми е да ви дам подходящ съвет — отвърна тихо Хоукмун. — Но съм готов веднага да ви предложа услугите си — а също и на д’Аверк — в борбата, ако желаете да я продължите.
Бючард погледна Хоукмун в очите, после се усмихна и изправи рамене.
— Вярно, че не ми даде съвет, Дориан Хоукмун, позволи ми да ти говоря на „ти“, но ми подсказа за какъв трябва да се мисля, ако не приема помощта на двама толкова изявени майстори на сабята. Не, аз няма да се откажа от борбата. Утре смятам да си почивам въпреки заплахите на Валжон. Ти, Джелена, ще стоиш тук, за да си под моя закрила. Ще изпратя да повикат татко и неговата охрана. А после възнамерявам да изляза на пазар заедно с Хоукмун и д’Аверк. — Той посочи дрехите, които им бе заел. — Обещах ви нови костюми, както и подходяща ножница, приятелю Хоукмун, за сабята, с която бе така любезен да ти услужи Валжон. Утре ще се държим съвсем естествено. Нека покажем на този пират, и което е по-важно — на хората от нашия град, — че не се боим от заплахите на Валжон.
Д’Аверк кимна енергично.
— И аз мисля, че това е най-правилният начин, ако твоите съграждани все още са съхранили своя дух — рече той. — Пък и дори да умреш — ще го направиш като герой, с което ще вдъхновиш нови последователи. — Надявам се да не умра — усмихна се Бючард. — Защото много обичам живота. Но никой не знае какво му е писано. Никой не знае.
ОСМА ГЛАВА
СТЕНИТЕ НА СТАРВЕЛ
Още от сутринта следващият ден подсказа, че ще бъде също така горещ като предишния.
Докато Пал Бючард и новите му приятели се разхождаха по улиците на Нарлийн, стана ясно, че мнозина са узнали за ултиматума на Валжон и очакват с нетърпение какво ще предприеме капитанът.
Ала Бючард не предприемаше нищо. Усмихваше се наляво и надясно, целуваше галантно ръцете на дамите, сипеше поздравления и водеше Хоукмун и д’Аверк право към центъра, където според него беше най-добрият шивач в града.