Работилницата на шивача се оказа почти на един хвърлей от стените на Старвел.
— Всъщност — предложи им той — можем да посетим шивача и следобед. Предлагам първо да отскочим до една кръчма, която ви препоръчвам искрено. Намира се съвсем близо до градския площад и е предпочитано място за всички местни големци. Така ще им дадем възможност да ни видят спокойни и весели. Ще побъбрим за туй-онуй, но ще избягваме всякакви подмятания за Валжон и неговата заплаха.
— Дали не си търсиш белята, капитан Бючард? — зачуди се д’Аверк.
— Може би — отвърна Бючард. — Но имам чувството, че много неща ще зависят от днешните събития. Готов съм да заложа на тези събития, защото днес ще се решава моята победа… или поражение.
Хоукмун кимна, но не добави нищо. Той също усещаше, че нещо витае из атмосферата на градчето.
Настаниха се удобно в кръчмата, опитаха от вкусните ястия, изпиха поднесеното вино и през цялото време се стараеха да не забелязват, че са център на всеобщото внимание, както и ловко да избягват всякакви подпитвания относно ултиматума на Валжон.
Дойде и си отиде обяд, а Бючард продължаваше да разговаря безгрижно, сякаш не забелязваше, че времето лети. Накрая допи чашата си, надигна се и рече:
— А сега, господа, да видим какво прави шивачът, за когото ви споменах…
Улиците в центъра на града бяха необичайно пусти. Повечето прозорци бяха със спуснати завеси, зад които се мяркаха пребледнели, изплашени лица, но Бючард само се усмихна, сякаш се забавляваше от ситуацията.
— Днес ние с вас, приятели, сме главните актьори на нашата малка сцена — каза той. — Остава да си изиграем добре ролите.
След малко Хоукмун за първи път зърна част от стената на Старвел. Издигаше се високо над всички покриви, бяла, горда и загадъчна и поне доколкото можеше да установи — без никакви врати.
— Всъщност има няколко съвсем малки вратички — обясни им Бючард. — Но те се използват рядко. В замяна на това пиратите разполагат с просторни подземни тунели, свързани с реката и с много докове.
Бючард ги отведе на една странична уличка и им показа висящата малко по-нататък табела.
— Ето го нашия шивач, приятели.
Влязоха в работилницата, затрупана с тонове платове, купища наметала, бричове и жилетки, най-различни саби и кинжали, великолепни доспехи, шлемове, ботуши, колани и всичко останало, което можеше да потрябва на един рицар. Притежателят на работилницата тъкмо обслужваше друг клиент. Той беше човек на средна възраст, добре сложен, с червендалесто лице и снежнобяла коса. Шивачът се усмихна, когато забеляза Бючард, а клиентът се извърна към тях — очите му се разшириха, като видя кои са влезлите. Клиентът промърмори нещо и се надигна да си ходи.
— Не желаете ли тази сабя, господарю? — подхвърли след него шивачът. — Готов съм да сваля цената с половин смайгар, но нито грош повече.
— Друг път, Пиар, друг път — подхвърли през рамо клиентът, заобиколи Бючард, поклони се и излезе.
— Кой беше този? — понита усмихнато Хоукмун.
— Синът на Веронеег, доколкото си спомням — отвърна Бючард и се засмя. — Наследил е, изглежда, страхливия нрав на баща си!
Пиар застана пред тях.
— Добър ден, капитан Бючард. Не очаквах да ви видя днес тук. Направихте ли заявлението, което се очакваше от вас?
— Не, Пиар, не съм.
— Така си и знаех, капитане — усмихна се Пиар. — Но сигурно си давате сметка за опасността, която ви грози? Валжон няма да остави тази работа така, не мислите ли?
— Сигурно ще опита нещо, Пиар.
— И то скоро, капитане. Едва ли ще губи време. Не смятате ли, че е малко рисковано да се разхождате толкова близо до стените на Старвел?
— Трябва да им покажа, че не се боя от Валжон — отвърна Бючард. — Пък и защо да променям плановете си заради него? Обещах на приятелите си, че тук ще могат да подберат дрехи според вкуса си, а човек не бива да подминава с лека ръка подобни обещания!
Пиар се усмихна и махна небрежно с ръка.
— Желая ви успех, капитане. А сега, господа, какво бихте искали да ви покажа?
Хоукмун избра едно алено наметало и дълго се любува на позлатените му закопчалки.
— Много неща тук ми харесват, майстор Пиар — рече той. — Виждам, че сте човек с вкус.
Докато Бючард разговаряше с шивача, Хоукмун и д’Аверк обиколиха бавно магазина, като се спираха пред онези неща, които привличаха вниманието им — тук някоя риза, там — чифт великолепни ботуши. Изминаха два часа, преди най-сетне да приключат с избора си.
— Ако обичате, заповядайте в пробните, господа — рече им Пиар. — Виждам, че сте направили добър избор.
Хоукмун и д’Аверк се усамотиха в специално обзаведените за целта пробни. Хоукмун бе взел копринена риза в лавандулов цвят, жилетка от фина светла щавена кожа и широки бричове от пурпурна коприна — в тон с шалчето, което бе завързал на шията си. Крачолите на бричовете напъха в ботушите, изработени от същата кожа, от каквато бе жилетката, която остави разкопчана. На пояса си завърза широк кожен колан и накрая заметна раменете си с тъмносиньо наметало.