Д’Аверк бе спрял избора си на алена риза и бричове в същия цвят, жилетка от блестяща черна кожа и също така черни кожени ботуши, които стигаха до коленете. Над всичко това сложи право наметало с мастилен оттенък. Тъкмо посягаше към колана с ножницата, когато отвън се разнесе пронизителен вик.
Хоукмун разтвори завесите на пробната.
Работилницата беше изпълнена с хора — без никакво съмнение пирати, прехвърлили се от Старвел. Разбойниците бяха заобиколили Бючард толкова неочаквано, та капитанът дори не бе успял да извади сабята си.
Хоукмун се завъртя светкавично, издърпа сабята си от купа нахвърляни дрехи и се втурна устремно в предната част на работилницата, където едва не се сблъска с Пиар. От гърлото на нещастния шивач струеше кръв.
Ала пиратите вече бързаха към изхода. Бючард не се виждаше никакъв.
Хоукмун промуши един от пиратите право в сърцето, сетне отби удара на друг.
— Не се опитвайте да си мерите силите с нас — изръмжа неговият противник. — Искаме само Бючард!
— Значи ще трябва да ни убиете, за да го получите! — извика д’Аверк, който междувременно се беше присъединил към Хоукмун.
— Бючард ще трябва да отговаря пред господаря Валжон за злините, които му е сторил — продължи разбойникът, докато размахваше бясно сабята.
Д’Аверк изчезна за миг в пробната, появи се със сабя в ръка и с ловко и невероятно бързо движение изби оръжието от ръката на пирата. Мъжът изрева разгневен, дръпна затъкнатия в пояса му кинжал и го запрати право към д’Аверк. Французинът отби невъзмутимо летящото острие, скочи пъргаво напред и посече мъжа през шията.
Близо половината от пиратите напуснаха основната група и се завтекоха да пресекат пътя на следващите ги по петите Хоукмун и д’Аверк.
— Намислили са да отвлекат Бючард! — извика отчаяно Хоукмун. — Трябва да му помогнем!
Той размаха яростно сабята, опитвайки се да си пробие път през навалицата, но в същия миг зад него се разнесе тревожният вик на д’Аверк.
— Идват още — през задната врата!
Това беше последното, което чу преди върху шлема му да се стовари тежката дръжка на меч. Тялото му се люшна напред и Хоукмун се просна върху един вързоп ризи.
Дойде на себе си с чувството, че се задушава, и веднага се обърна по гръб. В работилницата цареше сумрак, не се чуваше никакъв звук.
Той се надигна, олюлявайки се, все още стиснал в ръка дръжката на сабята. Първото, което видя, бе проснатият под завесата труп на Пиар. Недалеч лежеше, на пръв поглед напълно безжизнено, и тялото на д’Аверк, с обляно в кръв лице.
Хоукмун изтича при своя приятел, пъхна ръка под жилетката му и с облекчение долови ударите на туптящото му сърце. Изглежда, че и французинът, също като него, бе зашеметен с удар по време на боя. Вероятно пиратите преднамерено бяха пощадили живота им, за да разкажат на гражданите на Нарлийн каква участ е сполетяла нахалника Пал Бючард, дръзнал да оскърби не друг, а господаря Валжон.
Хоукмун огледа задната част на работилницата и откри стомна с вода. Върна се и поднесе гърлото й към устните на д’Аверк, сетне откъсна парче плат и намокри челото му. Под засъхналата кръв на темето се показа неголяма рана.
Д’Аверк се размърда, отвори очи и ги втренчи в лицето на Хоукмун.
— Бючард — произнесе той. — Трябва да го спасим, Хоукмун.
Хоукмун кимна мрачно.
— Да. Но той вече е в Старвел.
— Никой не го знае освен нас — продължи ентусиазирано д’Аверк и се изправи. — Ако успеем да го спасим, да го върнем обратно, а сетне разкажем на всички какво е станало — помисли само как ще подейства това на духа им!
— Добре — съгласи се Хоукмун. — Нямам нищо против да поразгледаме този Старвел и пътем да измъкнем Бючард — ако все още е жив. — Той пъхна сабята си в ножницата. — Трябва да измислим как да изкатерим тази стена, д’Аверк. Ще ни е нужна екипировка.
— Обзалагам се, че в работилницата ще намерим каквото ни е необходимо — отвърна д’Аверк. — Да побързаме. Стъмва се вече.
Хоукмун докосна с пръст черната перла в челото си. Мислите му отново се насочиха към Изелда, граф Медни, Оладан и Боуджентъл. Едничкото му и най-съкровено желание сега бе да забрави Бючард и напътствията на Миган, да обърне гръб на легендарния Меч на зората и още по-легендарния Рунически жезъл, да открадне един кораб от пристанището и да се понесе през морето право към своята любима. Но той въздъхна и поклати глава. Не можеха да оставят Бючард на произвола на съдбата. Трябваше да се опитат да го спасят — или да умрат.