Замисли се за стените на Старвел, само на хвърлей от тях. Едва ли някой досега бе опитвал да ги изкачи, защото бяха не само стръмни, но и добре пазени. И все пак не беше изключено да успеят. За целта обаче трябваше първо да опитат.
ДЕВЕТА ГЛАВА
ХРАМЪТ НА БАТАХ ГЕРАНДИУН
След като затъкнаха по няколко ками в поясите си, — Хоукмун и д’Аверк запълзяха нагоре по стената на Старвел. Хоукмун пое пръв, като завърза дълго и яко парче плат за дръжката на камата, а после пъхна острието дълбоко в една от цепнатините между камъните на стената. Надяваше се никой горе да не долови шума от изкачването.
Двамата се катереха бавно, като проверяваха здравината на забитите ками, преди да стъпят върху тях. Някъде към средата на пътя Хоукмун почувства, че камата под крака му започва да поддава, сграбчи отчаяно дръжката на втората кама, забита над главата му, и с ужас установи, че тя също се изплъзва. До улицата под него имаше поне трийсет метра. Той измъкна светкавично още една кама от пояса си, затърси отчаяно някаква подходяща цепнатина и успя да я пъхне вътре миг преди да полети надолу. В същия миг се освободи камата, на която бе стъпил. Чу я след няколко секунди, когато изтрака долу на паважа. Висеше почти безпомощно, закрепен само за една точка, докато д’Аверк търсеше подходящо отвърстие някъде близо до него. Най-сетне успя да забие още една кама и Хоукмун въздъхна облекчено. Ръбът на стената вече беше близо. Хоукмун неусетно се замисли за неизвестностите, които ги дебнеха отвъд него.
Ами ако усилията им излезеха напразни? Ако Бючард вече бе мъртъв? Не, сега не беше време за подобни мисли.
Хоукмун си наложи да измине с максимална предпазливост останалата част от пътя. Тъкмо когато наближиха ръба на стената, над тях се разнесоха стъпки. Изглежда, минаваше нощната стража. Хоукмун замря неподвижно. Оставаше само още една кама и щеше да достигне върха. Той погледна надолу и зърна мрачното, озарено от лунната светлина лице на д’Аверк. Стъпките замряха и Хоукмун продължи да опипва стената с острието на камата.
Тъкмо преметна крак през ръба и стъпките се чуха отново, по-забързани отпреди. Хоукмун погледна нагоре — право в лицето на надвесения над него пират.
Мигновено решил да рискува всичко, той се преметна през ръба на стената и удари с всичка сила пирата, тъкмо когато той измъкваше сабята си.
Пиратът възкликна сподавено, опита се да запази равновесие и се строполи назад.
Все още задъхан, Хоукмун се обърна и помогна на д’Аверк да достигне върха. По тесния проход към тях вече тичаха още двама стражи.
Хоукмун се надигна, извади сабята си и се приготви да ги посрещне.
Метал се блъсна в метал, когато Хоукмун и д’Аверк срещнаха устремилите се към тях пирати. Размениха само по няколко удара, защото двамата приятели бързаха и действаха с отчаяна решимост. Почти едновременно те пронизаха сърцата на своите противници и с резки движения извадиха остриетата от кървящата плът. И пак почти едновременно двамата пирати се строполиха на каменния под.
Хоукмун и д’Аверк огледаха прохода върху стената в двете посоки. Изглежда, все още не бяха забелязани от останалите. Хоукмун посочи една стълба, която водеше към основата. Д’Аверк кимна и те затичаха към нея, и щом я стигнаха, започнаха да се спускат тихо надолу, надявайки се да не срещнат никого на пътя си.
Долу беше тъмно и тихо. Сякаш се намираха в град на мъртъвци. Някъде далеч, в самия център на Старвел, светеше самотен фар, но всичко останало бе забулено от покривалото на мрака, ако се изключеха светлинните, прозиращи под цепките на вратите и зад дебелите завеси на прозорците.
Когато наближиха дъното, до ушите им достигнаха откъслечни приглушени гласове и смях — идеха иззад дебелите стени на къщите. С шумно скърцане се открехна врата, отвътре олюлявайки се излезе пират, нададе някаква гръмка ругатня и после се просна по лице върху паважа. Вратата се затвори, а пиратът остана да лежи неподвижно.
Сградите в Старвел не бяха така изящни като богатските къщи зад стената. Липсваха каквито и да било външни украси и на пръв поглед приятелите сякаш се намираха в някакъв град на бедняци. Ала Бючард им беше разказал, че богатството на пиратите личало по корабите и одеждите им и че било струпано в тайнствения храм на Батах Герандиун, където висял и Мечът на зората.