Шерилин Кениън
Мечтан любовник
Благодарности
Както винаги посвещавам книгата на моето семейство, което ме подкрепя безрезервно.
На Нанси Йост, която повярва в една съвършено различна идея — заради доверието ти в мен и подкрепата, която ми оказа.
На Дженифър Ендерлин и Ким Кардаша — за това, че споделиха идеите ми и ми дадоха възможност да опозная най-отдалечените кътчета на въображението си.
На всичките ми приятели, които споделяха смеха и болката ми — Рики Малори, Селест Брадли, Шерил Луелин, Валъри Уолтън, Дайана Хилък, Ребека Баум и Ким Джоунс благодаря за психологическите прозрения. Както и на Лиса Рич — истинската Повелителка на луната.
И най-вече — на теб, читателю, задето се съгласи да се разходим заедно в Дивата страна, където с малко вяра, въображение и любов, всичко е възможно.
Прегръщам всички ви!
— На твоите заповеди.
Грейс се отдръпна с разтуптяно сърце. Не беше истина. Не можеше да е истина. Очевидно беше пияна и й се привиждаше. Или пък си беше ударила главата в ръба на масичката, изгубила бе съзнание и кръвта й изтичаше.
Точно така! Това й се струваше правдоподобно.
Или поне по-правдоподобно, отколкото горещата, пулсираща възбуда, която бушуваше в нея и копнееше за тялото му.
А него си го биваше.
„Когато си фантазираш, момиче, определено не си поплюваш. Май напоследък си попрекалила с работата. Започнала си да прихващаш от фантазиите на пациентите си.“
Той посегна към нея и улови лицето й в силните си ръце. Грейс не бе в състояние да помръдне. Единственото, което можеше да стори, бе да му позволи да повдигне брадичката й нагоре, докато погледът й не срещна пронизващите му очи, които, тя бе сигурна, можеха да надзърнат и в най-потайните кътчета на душата й. Очи, които я омаяха така, както смъртоносният хищник хипнотизира плячката си.
Тя потрепери в прегръдките му.
В този миг горещи, настойчиви устни, се впиха в нейните и тя простена в отговор. През целия си живот бе слушала за целувки, от които коленете направо омеквали, ала за първи път самата тя го изпитваше.
Той ухаеше прекрасно, допирът му бе невероятен, а вкусът му — още по-възхитителен…
Древногръцка легенда
Надарен с невероятна силя и ненадмината храброст, той бил благословен от боговете, всявал страх у смъртните, а всяка жена, която го зърнела, на часа го възжелавала. Той не зачитал никакви закони и не знаел пощада.
По войнски умения и остър ум можел да си съперничи с Ахил, Одисей и Херкулес; предречено било, че дори могъщия Арес няма да може да го надвие в битка.
И сякаш дарът на всесилния бог на войната не бил достатъчен, казват, че когато се родил, богинята Афродита го целунала по бузата и така навеки му осигурила място в паметта на смъртните.
Благословен от божествения допир на Афродита, той се превърнал в мъж, комуто никоя жена не можела да откаже тялото си. Защото в изкуството на любовта той нямал равен — издръжливостта му далеч превъзхождала тази на обикновените смъртни. Гореща и необуздана, страстта му не можеха да бъде укротена.
Нито отхвърлена.
Златокос, със сияйно лице и очи на воин, казват, не нерядко самото му присъствие стигало, да задоволи жените, а веднъж докоснати от ръката му, те седмици наред били заслепени от наслада.
Да се устои на чара му било невъзможно.
Така от завистта се родило и неговото проклятие. Проклятие, което не може да бъде развалено…
Досущ като злочестия Тантал1 той е обречен да търси удовлетворение и никога да не го намира. Да копнее за допира на онази, която го е призовала и да я дари с наслада до пресита.
От пълнолуние до пълнолуние той ще дели леглото й и ще я люби, докато отново не бъде прокуден от този свят.
Ала внимавай, защото почувстван веднъж, допирът му остава завинаги отпечатан спомените на неговата любима и вече никой друг не ще, може да я задоволи. Защото никой смъртен не е състояние да се мери с мъж, надарен с подобна красота. С такъв плам. С такава дръзка чувственост.
Виж прокълнатия.
Джулиън Македонски.
Притисни го до гърдите си и го повикай три пъти точно в полунощ, на светлината на пълната луна. Тогава той ще дойде и до следващото пълнолуние тялото му ще бъде само твое.
1
Тантал — персонаж от древногръцката митология, осъден с боговете на вечни мъки — макар да бил потопен до шия във водата над главата му да висял клон, отрупан с плодове, той не можел да ги докосне и да утоли нито жаждата, нито глада си. — Б.р.