— Шофирай внимателно — извика тя след нея. — Благодаря за подаръка и за това, че дойде.
Селена й помаха, след което се качи в яркочервения джип „Чероки“ и потегли.
С уморена въздишка, Грейс заключи вратата и хвърли книгата върху дивана.
— Ти стой тук, любовни робе — каза тя и се разсмя при спомена за тяхната глупост.
Дали Селена някога щеше да надрасне тези измишльотини? Изключи телевизора и отнесе мръсните съдове в кухнята. Докато плакнеше чашите, вниманието й беше привлечено от внезапен проблясък.
За миг си помисли, че е светкавица…
… ала после си даде сметка, че бе дошъл от вътрешността на къщата.
— Какво по…
Тя остави чашите и се запъти към дневната. В първия миг не видя нищо, ала когато стигна до вратата, почувства странно присъствие. Присъствие, от което цялата настръхна.
Много предпазливо, тя прекрачи прага на дневната и пред дивана видя да стои висока фигура.
Фигурата на мъж.
Красив мъж.
Гол мъж.
3
Грейс постъпи така, както биха постъпили повечето жени, откривайки гол мъж в дневната си. Изпищя.
И се втурна към входната врата.
Само че забрави за възглавниците, струпани на пода, препъна се и се сгромоляса на земята.
„Не!“, изкрещя тя беззвучно, докато падаше. Трябваше да направи нещо, за да се защити.
Ужасена и разтреперана, тя трескаво зарови между възглавниците с надеждата да открие някакво оръжие. Напипа нещо, но когато извади ръка, се оказа, че стиска пухкав розов пантоф.
По дяволите! С крайчеца на окото си зърна винената бутилка и побърза да се претърколи натам. Сграбчи я и рязко се обърна към натрапника.
По-бързо, отколкото Грейс можеше да реагира, топлите му пръсти се сключиха около китката й и нежно я обездвижиха.
— Удари ли се?
Мили Боже, плътният му, мъжествен глас, бе наситен от силен, напевен акцент, който можеше да бъде описан единствено като мелодичен. И адски привлекателен.
С притъпени сетива, Грейс вдигна очи и…
Хмм…
Честно казано, можа да види едно-единствено нещо и то я накара да пламне сякаш бе изяла някоя особено люта чушка. В крайна сметка, как да не го забележи, когато то бе само на една ръка разстояние. И освен това беше толкова голямо.
Миг по-късно той коленичи до нея и нежно отметна косата от очите й, а после прокара пръсти по главата й, сякаш за да провери дали не се е наранила.
Погледът на Грейс се спря върху гърдите му. Неспособна нито да помръдне, нито да отмести очи от невероятната му кожа, Грейс трябваше да положи усилие, за да не простене от удоволствие под допира на пръстите му. Допир, който разгаряше истински пожар в тялото й.
— Удари ли си главата? — попита той с все същия необикновен, великолепен акцент, който отекна в Грейс и й подейства като гореща, умиротворителна прегръдка.
Тя продължаваше да се взира в златистокафявата кожа, която сякаш молеше да бъде помилвана.
Той буквално сияеше!
Напълно покорена, Грейс просто трябваше да види лицето му, да се увери дали и останалата част от него е също толкова невероятна, колкото и тялото му.
Тя вдигна поглед покрай изваяните мускули на раменете му и зяпна. Винената бутилка се изплъзна от безчувствените й пръсти.
Това беше той.
Не! Не можеше да бъде.
Невъзможно бе това да се случва, невъзможно бе той да стои чисто гол в дневната й и да я докосва по косата. Подобни неща чисто и просто не се случваха в истинския живот. Особено пък на обикновени хора като нея.
И все пак…
— Джулиън? — задъхано попита тя.
Той имаше жилавата, силна фигура на гимнастик, страхотни, стоманени мускули изпъкваха дори там, където Грейс и не подозираше, че мъжете могат да имат мускули. Върху плещите и ръцете. Върху гърдите и гърба. От врата чак до краката.
Сурова мъжествена сила изпълваше всеки сантиметър от тялото му.
Дори то бе започнало да набъбва.
Златиста коса падаше на непокорни вълни около гладко обръснатото лице, което изглеждаше като излязло изпод пръстите на скулптор. Невероятно красиво и пленително, в него нямаше нищо сладникаво или женствено. И въпреки това беше изумително.
Пълни, чувствени устни, извити в колеблива усмивка, вдълбаваха в загорелите от слънцето бузи трапчинки като две луни.
А очите му!
Всемогъщи Боже!
Обрамчени от тънък тъмносин ореол, те имаха кристалния лазурен цвят на безоблачно небе. Изпепеляващ в своята настойчивост, погледът им излъчваше невероятно остър ум и Грейс почувства, че това е поглед, който наистина е в състояние да убива.