„Не, не, не!“, повтаряше мозъкът й до безспир. Защо го бе направил? Защо?
— Как можа? — промълви тя, притискайки книгата до гърдите си. — Щях да ти дам свободата, Джулиън. Нямаше да имам нищо против. Господи, Джулиън, защо си причини това? — ридаеше тя. — Защо?
Ала дълбоко в сърцето си знаеше. Ласкавото му изражение й бе казало всичко. Беше го направил, за да не я нарани така, както го бе сторил Пол. Джулиън я обичаше. И от мига, в който се появи в дома й, не бе правил друго, освен да я защитава. Да я пази.
До самия край. Въпреки че бе платил със свободата си, обричайки се на вечност, пълна със страдание, той бе поставил нея на първо място. Сърцето на Грейс се сви при мисълта за саможертвата, която бе направил. Не можеше да мисли за друго, освен за Джулиън, обгърнат от непрогледен мрак. Сам и в агония.
Беше й разказвал за глада, който го измъчваше в книгата. За жаждата. С очите си го бе видяла да се гърчи от нечовешко мъчение върху леглото й. И прекрасно помнеше какво й бе казал после — „Това е нищо, в сравнение с ада, който ме очаква в книгата.“ А ето че сега бе затворен там. И страдаше.
— Не! — каза Грейс на глас. — Няма да позволя да си го причиниш! Чуваш ли ме, Джулиън?
Все така притискайки книгата до гърдите си, тя изтича навън и застана в задния двор, обляна от лунните лъчи.
— Върни се при мен, Джулиън Македонски, Джулиън Македонски, Джулиън Македонски!
Тя го повтаряше, отново и отново, молейки се Джулиън да се появи. Нищо не се случи. Нищичко.
— Не! Моля ви, не!
С разбито сърце, Грейс се върна в къщата и рухна на колене.
— Защо? Защо? — ридаеше тя, поклащайки се напред-назад. — О, Джулиън!
Заля я вълна от спомени. Джулиън, който се смее с нея. Джулиън, който я държи в прегръдките си или просто си седи мълчаливо, потънал в мисли. Звукът на сърцето му, което биеше в забързания ритъм на нейното. Искаше той да се върне при нея. Нуждаеше се да се върне при нея.
— Не искам да живея без теб — прошепна тя, допряла устни до книгата. — Не го ли разбра, Джулиън? Не мога да живея без теб.
Внезапно в стаята проблесна ярка светлина. Грейс ахна и вдигна очи, очаквайки да види пред себе си Джулиън. Ала не беше той. Беше Афродита.
— Дай ми книгата — каза тя и протегна ръка.
Грейс се дръпна.
— Как можа да му го причиниш? — попита тя. — Нима не е страдал достатъчно? Аз нямаше да го задържа. По-добре да е с теб, отколкото затворен в книгата. — Грейс избърса сълзите си. — Той е сам там вътре. Сам в мрака — прошепна тя. — Моля те, не го оставяй така. Изпрати и мен в книгата. Моля те.
Афродита свали ръка.
— Готова си да го направиш заради него?
— Готова съм на всичко за него.
Очите на Афродита се присвиха.
— Дай ми книгата.
Заслепена от сълзи, Грейс й я подаде, с надеждата Афродита да й помогне да отиде при Джулиън. Афродита си пое дълбоко дъх и разгърна книгата.
— Здравата ще загазя заради това — отбеляза тя.
Ярка светлина озари стаята и заслепи Грейс. Главата й се замая и тя усети, че й прилошава. Светът сякаш се завъртя около нея. Това ли преживяваше Джулиън всеки път, когато някой го призовеше? Не знаеше, но дори само то бе истинско мъчение. Изведнъж зловещ мрак обгърна всичко. Грейс пропадна в дълбока дупка, където тъмнината я притискаше отвсякъде, задушаваше я, пареше очите й. Тя протегна ръка, за да спре падането си и почувства нещо меко под себе си. В този миг светлината се завърна и тя видя, че е върху леглото си. Джулиън лежеше отгоре й. Замаян, той се огледа наоколо.
— Как…
— Гледайте да не оплескате нещата, вие двамата — обади се Афродита от прага. — Не ми се мисли какво ще ми сторят на Олимп, ако отново направя нещо подобно.
И тя изчезна.
Джулиън премести поглед от вратата към Грейс.
— Грейс, аз…
— Стига си говорил, Джулиън — прекъсна го тя, преди той да е изгубил още време, — нека да позная мъж така, както боговете са повелили.
И като го придърпа към себе си, тя го целуна страстно. Джулиън отвърна на целувката й и с едно мощно, умело движение, проникна дълбоко в нея.
Отметнал глава назад, той изръмжа, когато почувства влажната топлина, с която тялото й посрещна неговото. Усещането го разтърси така дълбоко, че долната му устна потрепери. Всемогъщи богове, беше още по-прекрасно, отколкото очакваше!
И тогава си спомни думите й: „Не искам да живея без теб. Не го ли разбра, Джулиън? Не мога да живея без теб.“