А проклятието беше развалено.
Той вдигна глава и видя, че Грейс му се усмихва.
— Успяхме ли? — попита тя.
Преди да може да отговори, Джулиън почувства пареща болка в ръката. Той изсъска и рязко се отдръпна от Грейс, покривайки изгореното място с другата си ръка.
— Какво има?
Пред изумените очи на Грейс, ръката на Джулиън бе обгърната от оранжево сияние, а когато той свали пръсти, древногръцките думи ги нямаше.
— Всичко свърши — ахна Грейс. — Успяхме!
Усмивката на Джулиън се стопи.
— Не — каза той и я помилва по бузата. — Ти успя.
Смеейки се щастливо, Грейс се хвърли в прегръдките му. Джулиън я притисна до гърдите си и те се обсипаха с целувки.
Всичко бе свършило!
Той беше свободен. Най-сетне, след цялото това време, той отново бе смъртен.
И го дължеше единствено на Грейс. Именно нейната вяра и нейната сила му бяха помогнали да издържи.
Тя го бе спасила.
Смеейки се, тя го дръпна върху леглото.
Ала облекчението й не трая дълго.
Ново, още по-ярко сияние озари стаята и смехът й начаса секна. Усетила бе злонамереното присъствие още преди Джулиън да се сепне в обятията й.
Той се надигна и я отмести назад, заставайки между нея и красивия мъж, който се бе появил до леглото.
Грейс преглътна с усилие при вида на високия, тъмнокос мъж, който се взираше в тях с такава ненавист, сякаш се канеше да ги убие на място.
— Ти, жалко копеле! — изръмжа той. — Как дръзваш да търсиш свободата си!
И тогава Грейс разбра. Това беше Приап.
— Откажи се, Приап — в гласа на Джулиън прозвуча заплашителна нотка. — Всичко свърши.
Приап изсумтя.
— Осмеляваш се да ми нареждаш? За кого се мислиш, простосмъртни!
Зла усмивка пробяга по устните на Джулиън.
— Аз съм Джулиън Македонски, син на Диокъл Спартански и богинята Афродита. Герой на Гърция, Македония, Тива, Пенджаб и Конджара. Известен като Август Юлий Пунитор сред враговете ми, които трепереха в мое присъствие. А ти, братко мой, си един второстепенен бог, който не означаваше нищо за гърците и съвсем малко за римляните.
Лицето на Приап се разкриви от необуздана ярост.
— Време е да научиш къде ти е мястото, малки братко. Ти ми отне жената, която щеше да ми роди синове, та името ми да бъде продължено. Сега аз ще сторя същото.
Джулиън се нахвърли отгоре му, ала беше твърде късно. От Приап и Грейс нямаше и следа.
В един момент Грейс беше в спалнята си, гола и с Джулиън, а в следващия лежеше върху кръгло легло в стая, която приличаше на шатра в нечий харем. Беше покрита с червена копринена наметка, толкова мека, че сякаш по тялото й се стичаше вода.
Опита се да стане, ала установи, че не може да помръдне. Ужасена, тя отвори уста, за да изкрещи.
— Не се хаби — каза Приап и обходи тялото й с жаден поглед. След това се покатери върху леглото и коленичи до нея. — Не можеш да направиш нищо, ако аз не ти наредя.
И той прокара студен пръст по бузата й.
— Разбирам защо Джулиън те желае. В погледа ти гори огън. Интелигентност. Смелост. Жалко, че не си се родила в Древен Рим. Можеше да ми родиш пълководци, които да застанат начело на моите войски.
Той въздъхна и плъзна ръка по шията й.
— Ала такава е била волята на мойрите. Явно ще трябва да се примиря с това да те използвам, докато не ми омръзнеш. Ако дотогава задоволяваш нуждите ми, може и да те оставя да се върнеш при Джулиън. Разбира се, при условие че той все още те иска, след като децата, които ще ми родиш, разтегнат тялото ти.
Гладът, който гореше в очите му, накара Грейс да потрепери. Как можеше да е толкова себичен! Толкова тщеславен. Ужасена, тя се опита да говори, ала той не й позволи.
Мили Боже, той имаше пълна власт над нея!
Сякаш побутната от нечия невидима ръка, Грейс се облегна върху възглавниците зад себе си, а Приап свали робата си.
Очите на Грейс се разшириха при вида на ерекцията му. Заля я нова вълна на страх.
— Вече може да говориш — каза той и се наведе към нея.
— Защо искаш да причиниш това на Джулиън?
Очите на Приап потъмняха от гняв.
— Защо? Нали го чу! Неговото име бе почитано надлъж и нашир, а моето рядко се изричаше на глас, даже в храмовете на майка ми. Така е и до днес — моето име отдавна е потънало в забвение, а легендата за неговите подвизи е жива и до ден-днешен, макар че аз съм бог, а той е едно презряно копеле, недостойно да живее на Олимп.