Обзе го страх, когато я видя върху леглото. Изглеждаше толкова бледа и немощна, че сърцето му се сви от ужас. Не издържаше да я гледа така.
Тя бе неговата сила. Сърцето му. Душата му. Всичко добро в живота му.
Мисълта да я изгуби бе повече, отколкото можеше да понесе.
— Здравей, Грейси — каза Селена. — Как се чувстваш?
— Уморена съм, но иначе се чувствам страхотно.
Джулиън се приведе над нея и я целуна.
— Нуждаеш ли се от нещо?
— Имам абсолютно всичко, от което се нуждая — отвърна Грейс с грейнало лице.
Джулиън се усмихна.
— Е, къде са внуците ми? — обади се майка му.
— Взеха ги, за да ги претеглят — каза Грейс.
Точно в този миг две медицински сестри докараха количките, сравниха гривната на Грейс с тези на бебетата и тихичко излязоха.
Джулиън се отдели от Грейс само толкова, колкото му бе необходимо, за да вземе сина си на ръце. Грейс го бе дарила с много повече, отколкото някога бе очаквал. Много повече, отколкото заслужаваше.
— Това е Никлос Джеймс Алекзандър — с тези думи той подаде бебето на Афродита и взе дъщеричката си. — А това е Ванеса Ан Алекзандър.
И той постави момиченцето в другата ръка на майка си.
Афродита сведе поглед към внучката си и устните й потрепериха.
— Кръстили сте я на мен?
— И двамата го искахме — отвърна Грейс.
Сълзи се стичаха по лицето на Афродита, докато местеше поглед между двете дечица.
— Какви дарове съм ви приготвила само!
— Мамо! — рязко се обади Джулиън. — Моля те, никакви дарове. Просто им дай любовта си.
Афродита преглътна сълзите си и се разсмя.
— Е, добре. Но ми кажете, ако размислите.
Грейс гледаше как Джулиън милва главичката на малкия Никлос. Не й се вярваше, че е възможно, ала имаше чувството, че в този миг го обича дори повече от преди.
Всеки ден, прекаран с Джулиън, бе истинска благословия.
— О, между другото — подхвърли Селена, докато вземаше малката Ванеса от Афродита. — Вчера минах покрай книжарницата и Приап го нямаше. Преди няколко дни имаше пълнолуние. Кой иска да се обзаложим, че в момента той прави див, животински секс с някого?
Те се разсмяха.
Всички, освен Джулиън.
— Какво не е наред? — попита Грейс.
— Предполагам, че се чувствам малко гузен заради него.
— Гузен? — не можа да повярва на ушите си Селена. — Заради Приап?
Джулиън посочи децата и Грейс.
— Как бих могъл да питая неприязън към него? Без неговото проклятие никога нямаше да имам вас. Вярно, преживяването беше доста гадно, но в крайна сметка си струваше.
И те погледнаха очаквателно към Афродита.
— Какво? — невинно попита тя. — Не ми казвайте, че искате да го освободя още сега? Нали решихме, че когато си научи урока…
Селена поклати глава.
— Горкият стар чичо Приап — каза тя на Ванеса с ласкав глас. — Но той беше много, много непослушен.
Една сестра отвори вратата и се поколеба на прага.
— Ъъъ, доктор Алекзандър — обърна се тя към Джулиън, — отвън има двама души, които твърдят, че са ваши роднини. Те… ъъъ… — тя понижи глас и заговори съвсем тихо. — Те са рокери.
— Здрасти, Джулиън — обади се Ерос иззад сестрата. — Кажи на този цербер, че може да влезем, та и ние да се попрехласваме пред децата ти.
Джулиън се разсмя.
— Всичко е наред, Триш — увери той медицинската сестра. — Това е брат ми.
Ерос направи физиономия на сестрата и двамата с Психея влязоха в стаята.
— Напомнете ми да й спретна една магийка, преди да си тръгна — каза той, когато Триш затвори вратата.
Джулиън повдигна вежди.
— Трябва ли отново да ти конфискувам лъка?
Ерос направи неприличен жест и взе Ванеса от ръцете на Селена.
— Охо, каква малка разбивачка на сърца ще стане от теб. Бас държа, че момчетата ще тичат подире ти на тълпи.
Джулиън пребледня и се обърна към Афродита.
— Мамо, май все пак ще те помоля за един дар.
Афродита го погледна обнадеждено.
— Ще помолиш ли Хефест да изработи един пояс на целомъдрието за Ванеса?
— Джулиън! — ахна Грейс през смях.
— Няма да го носи много дълго. Само трийсет-четирийсет години.
Грейс извъртя очи.
— Добре, че имаш мен — каза тя на момиченцето в ръцете на Ерос. — Защото татко ви е голям сухар.
Джулиън дръзко повдигна вежди.