Единствената му цел ще бъде да ти служи. Да те задоволи.
Да ти се наслади.
В неговите обятия ще познаеш рая.
1
— Миличка, имаш нужда от секс.
Прекалено силният глас на Селена накара Грейс Алекзандър да потръпне. Двете седяха в малко нюорлиънско кафене и довършваха обяда си, който се състоеше от червен боб и ориз. За нещастие Селена притежаваше прекрасен глас, който можеше да бъде чут и насред бушуващ ураган.
В препълненото заведение изведнъж се възцари тишина.
Грейс хвърли поглед към съседните маси и забеляза, че мъжете бяха спрели да се хранят и ги зяпаха с интерес, който изобщо не й харесваше.
„О, по дяволите! Дали Селена някога ще се научи да говори тихо! И какво ли още ще измисли — може би ще реши да се съблече, и да танцува гола върху масата?“
Отново.
Навярно за милионен път, откакто се познаваха, на Грейс й се прииска Селена да е способна да изпита смущение. Ала нейната колоритна, нерядко екстравагантна приятелка не знаеше какво означава тази дума.
Грейс закри лицето си с ръце, мъчейки се да не обръща внимание на любопитните погледи на околните. Обзе я желание да се скрие под масата, последвано от още по-настойчивото желание да срита приятелката си.
— Не можа ли да го кажеш малко по-силно, Селена? — изсъска тя. — Мисля, че в Канада не успяха да те чуят.
— О, аз не бих бил толкова сигурен — обади се страшно привлекателният и страшно млад сервитьор и поспря до масата им. — Нищо чудно канадците вече да са тръгнали насам.
Той се ухили дяволито, от което бузите на Грейс пламнаха.
— Имате ли нужда от нещо, дами? — попита той и като спря многозначителен поглед върху Грейс, добави: — Или, ако трябва да съм съвсем точен, имате ли нужда от още нещо, госпожице?
„Какво ще кажеш за торба, която да си надяна на главата или пръчка, с която да дръпна един хубав пердах на Лейни?“
— Не, благодаря — каза Грейс на глас; сега вече бузите й направо горяха. Определено щеше да убие Селена за това. — Само сметката.
— Е, добре — с тези думи сервитьорът извади касовата им бележка, надраска нещо отгоре й и я постави пред Грейс. — Обадете се, ако решите, че мога да ви бъда полезен с нещо друго.
Едва когато младежът си тръгна, Грейс видя, че бе написал името и телефонния си номер върху бележката.
Селена хвърли поглед към листчето и избухна в смях.
— Само почакай — закани се Грейс и като потисна усмивката си, се зае да изчисли на своя палмтоп колко точно дължи. — Ще ми платиш за това.
Без да обръща внимание на заплахата й, Селена започна да рови в украсената си с мъниста чанта.
— О, я стига. Ако бях на твое място, щях да запазя номера му. Беше страшно сладък.
— Беше страшно млад — поправи я Грейс. — И смятам да се въздържа. Последното, което ми трябва, е да ме затворят за развращаване на непълнолетни.
Селена плъзна поглед към сервитьора, който се бе облегнал небрежно на бара.
— Е, да, но пък този двойник на Брад Пит може и да си струва. Чудя се дали случайно няма по-голям брат?
— А аз се чудя колко ли би платил Бил, за да научи, че жена му е прекарала цялата си обедна почивка, оглеждайки похотливо някакво хлапе?
Селена изсумтя презрително и остави няколко банкноти на масата.
— Не го оглеждам за себе си. Оглеждам го за теб. В крайна сметка, нали обсъждахме твоя сексуален живот.
— Моят сексуален живот си е съвсем наред и определено не засяга никого в този ресторант.
Грейс хвърли на масата парите, които дължеше, грабна последното парченце сирене и се насочи към вратата.
— Не се ядосвай — каза Селена и я последва в забързаната тълпа туристи и местни жители, която изпълваше „Джаксън Скуеър“.
Посрещна ги вълна горещ луизиански въздух; над какофонията от гласове, автомобили и коне самотен саксофон свиреше джаз.
Като се опитваше да не обръща внимание на тежкия въздух, който едва се дишаше, Грейс си запроправя път между хората и сергиите, разположени пред оградата от ковано желязо, която опасваше „Джаксън Скуеър“.
— Знаеш, че съм права — каза Селена, когато я настигна. — Така де, Грейс, колко време мина? Две години?
— Четири — разсеяно отвърна Грейс. — Но на кого ли му пука.
— Четири години без секс? — повтори Селена на висок глас, неспособна да повярва на ушите си.
Неколцина минувачи забавиха крачка и ги изгледаха любопитно. Както обикновено, Селена дори не забеляза, че привличат вниманието, и най-спокойно продължи: