Выбрать главу

Грейс не си направи труда да я последва. Преди да си тръгне от работа, беше поръчала пица и знаеше, че Селена отива да донесе чаши.

Някаква невидима сила я притегли към масичката и ръката й, сякаш надарена със собствена воля, посегна към книгата. В мига, в който пръстите й се допряха до меката кожена подвързия, Грейс почти бе готова да се закълне, че почувства как нещо я докосна по бузата.

Което беше абсурдно.

„Та ти не вярваш в тези глупости!“

Докато прокарваше ръка по гладката кожа, Грейс забеляза, че никъде не се вижда нито заглавие, нито какъвто и да било надпис. Тя отгърна корицата.

Това беше най-странната книга, която някога бе виждала. Страниците приличаха на свитъци, които впоследствие бяха подвързани под формата на книга.

Избелелият пергамент се набръчка под пръстите й, когато тя прелисти първата страница и видя сложен символ, който се състоеше от три пресичащи се триъгълници, както и омагьосваща рисунка, която изобразяваше три жени, свързани с мечове.

Грейс се намръщи — смътно си спомняше, че това май беше някакъв древногръцки символ.

Още по-заинтригувана отпреди, тя продължи да прелиства книгата, само за да открие, че след първите три страници, останалите бяха съвършено празни.

„Колко странно.“

Трябва да бе скицник, принадлежал на някой художник или скулптор, реши тя. Това би обяснило защо повечето страници бяха празни — сигурно нещо се бе случило, преди художникът да успее да ги запълни.

Ала не обясняваше защо листата изглеждаха доста по-стари от подвързията…

Грейс се върна обратно към рисунката на мъжа и се опита да разчете текста на съседната страница, ала не разбра нито дума. За разлика от своята приятелка, в колежа тя се пазеше от часовете по чужди езици като от чума и ако не беше Селена, надали би успяла да вземе задължителните изпити.

— Все съм разбрала нещо — промърмори си Грейс под носа и отново насочи вниманието си към мъжа.

Който беше чисто и просто възхитителен. Толкова съвършен и съблазнителен.

Толкова сексапилен.

Напълно запленена от него, Грейс се запита колко ли време бе необходимо, за да стане една рисунка толкова съвършена. Някой трябва да бе посветил години на това, защото този тип определено изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да оживее и да скочи от страницата.

Селена поспря на прага и се загледа в Грейс, която не откъсваше очи от Джулиън. През всичките години, откакто я познаваше, никога не я бе виждала толкова очарована от каквото и да било.

Отлично.

Може би Джулиън щеше да й помогне.

Четири години бяха прекалено много време.

От друга страна, Пол беше безчувствен, егоцентричен задник. Пълното му безразличие към чувствата на Грейс в нощта, когато й бе отнел девствеността, я бе докарало до сълзи.

А никоя жена не заслужаваше да плаче. Особено когато бе с някого, който уж държеше на нея.

Джулиън определено щеше да подейства добре на Грейс. Един месец с него и тя напълно щеше да забрави за първия си път. А веднъж познала истинския взаимен секс, тя завинаги щеше да се освободи от жестокостта на Пол.

Ала първо Селена трябваше да открие начин да я направи малко по-отстъпчива.

— Поръча ли пицата? — попита тя и й подаде чаша вино.

Грейс я пое разсеяно. По някаква причина просто не бе в състояние да откъсне очи от рисунката.

— Грейси?

Грейс примига и се насили да вдигне поглед.

— Ъ?

— Хванах те на местопрестъплението — закачи я Селена.

Грейс се прокашля.

— О, моля ти се! Това е само една нищо и никаква черно-бяла картинка.

— Миличка, в тази рисунка няма абсолютно нищо за подценяване.

— Ужасна си, Селена!

— Много си права. Още вино?

Като по поръчка, точно в този момент на вратата се позвъни.

— Аз ще отворя — каза Селена и като остави чашата си върху едно шкафче, тръгна към вестибюла.

Няколко минути по-късно се върна в стаята и Грейс позволи на прекрасното ухание на огромна пица с пеперони да отвлече мислите й от книгата. И от мъжа, чийто образ сякаш се бе запечатал в подсъзнанието й.

Но не й бе никак лесно.

Всъщност, с всяка изминала минута й беше все по-трудно.

Какво, по дяволите, й ставаше? Та тя беше Ледената кралица. Дори Брад Пит и Брендън Фрейзър не можеха да я размекнат. А техните образи бяха в наситени, ярки цветове.