Ароматът, който се излъчваше от баща й, й действаше успокоително. Отново го погледна въпросително.
— Знам, че говоря френски не по-зле, отколкото английски, защото някои от мислите ми се появиха на този език — започна тя. — Знам как миришат розите. Знам накъде да погледна, за да видя как слънцето изплува от морето и как точно изглежда на зазоряване. Нямам обаче представа дали съм добър човек, или егоист. Не мога да си представя какъв е цветът на стените в собствената ми стая. Не знам дали добре се справям в живота, или съм го пропиляла.
Сърцето му се късаше да я гледа как седи спокойно срещу него и се опитва да си обясни защо не може да го дари с обичта, която заслужаваше.
— Мога да ти отговоря на някои от въпросите.
Бри кимна, съумяла да запази същия самоконтрол като него.
— Но няма да го направиш.
— Струва ми се, че ако откриеш отговорите сама, ще откриеш и още неща.
— Може и да е така. — Сведе поглед и прекара пръсти по бялата чанта от змийска кожа в скута си. — Вече открих, че съм нетърпелива.
В същия момент той се усмихна. Тя усети, че този човек й харесва и също се усмихна.
— Ето че вече си започнала.
— И трябва да съм доволна от такова начало.
— Скъпа моя Габриела, не тая илюзии, че ще се задоволиш с това.
Бри погледна през прозореца, докато се изкачваха все по-нависоко по един дълъг лъкатушещ път. Имаше много дървета и сред тях палми с трептящи от вятъра корони. Между тях се виждаха скали, сиви назъбени скали, прорязани от петна диви цветя. Там, долу, бе морето, дълбоко, яркосиньо и спокойно.
Ако вдигнеше поглед нагоре, накъдето водеше пътят, щеше да види града с розовите и бели сгради, скупчени като симпатични играчки на издадения неравен нос.
Вълшебна приказка, помисли си отново тя, но тази мисъл никак не я изненада. Докато приближаваха, Бри бе обхваната от спокойствие и чувство за уют. Градът не загуби очарованието си и когато приближиха. Къщи и сгради сякаш бяха доволни, че се бяха настанили от едната страна на скалите, прилепнали една до друга. Навсякъде бе чисто и се усещаше, че бе старо.
Нямаше небостъргачи, нито пък безумна трескава суетня. Нещо в нея разпозна това, помисли си Бри, защото бе била в градове, където всичко бе въпрос на бързина, а пък сградите се извисяваха безкрайно високи. Ала това си бе нейният дом. Нямаше място за спор. Това бе домът й.
— След като не искаш да ми разкажеш за мен, — погледна тя към Арманд с открит поглед и ясен глас, — разкажи ми за Кордина.
Молбата й му достави удоволствие. Бри забеляза как ъгълчетата на устата му се извиха едва забележимо нагоре.
— Ние сме стар род — започна той и тя веднага долови гордостта му. — Родът Бисет, това е фамилното ни име, са живели и управлявали на това място още от седемнадесети век. Преди това Кордина е била под властта на испанци, маври, отново испанци, а след това и на французи. Ние сме пристанище, и, сама разбираш, че местоположението ни на Средиземно море е особено важно. През 1657 година друг Арманд Бисет получава управлението на княжество Кордина. От този момент се запазва в ръцете на Бисетите и ще остане така, докато има наследник мъж. Титлата не може да се прехвърля на дъщерите.
— Ясно. — След миг размисъл Бри наклони глава. — Лично аз съм доволна, че е така, но от политическа гледна точка това е някакъв анахронизъм.
— И преди си казвала същото — измърмори той.
— Ясно. — В това време видя деца, които играеха в потънал в пищна зеленина парк, украсен с фонтан. Забеляза магазин с лъскави рокли на витрината, до малка пекарна, където бяха изложени най-различни сладки. Имаше и една къща, целият й двор осеян с огнени азалии. — А семейство Бисет добре ли управляват?
Колко типично за нея да зададе подобен въпрос. Въпреки че не си спомняше, отново подлагаше на съмнение всичко и се интересуваше от всяко нещо, за да може да обмисли наученото.
— Кордина е мирна страна — отвърна простичко Арманд. — Членуваме в Обединените нации. Аз управлявам с помощта на министър-председателя Лубе. Има и Съвет на короната, който заседава три пъти в годината. Трябва да се съветвам с тях за всички международни договори и спогодби. Всички закони трябва да се одобряват от Националното събрание, което се избира.
— Има ли жени в правителството?
Той вдигна пръст, за да я докосне по брадичката.
— Не си загубила усета си към политиката. Да, има жени — потвърди Арманд. — Въпреки че процентното съотношение няма да те зарадва, Кордина е напредничава страна.