— Оставям те да си починеш. Името на камериерката ти е Бернадет. Освен ако не прецениш, че имаш нужда от нея по-рано, тя ще се появи преди вечеря.
Бри отпусна ръката си, сякаш не беше част от нея.
— Благодаря ти за всичко което правиш за мен.
— Няма винаги да е така. — Когато стигна до вратата прецени, че между тях има достатъчно разстояние. Обърна се назад и тя все още бе до прозореца. Отвън нахлуваше светлина, промъкваше се в косите й и искреше по кожата й. — Нека днес да си починем, Бри — каза й тихо Рийв. — Утре ще започнем да разбиваме стената.
ТРЕТА ГЛАВА
Нямаше намерение да спи, а да помисли. А се оказа, че се опитва да изплува от съня замаяна и объркана, също както и първия път в болницата.
Габриела, каза си тя. Името й бе Габриела и сега се бе отпуснала в стаята си върху приятната кувертюра в синьо и розово, разстлана върху голямото резбовано дъбово легло. Докато одеве разглеждаше стаята, бе оставила прозореца отворен и сега полъхваше лек бриз.
Името й бе Габриела и нямаше никаква причина да се събужда със страх. Безопасност, повтаряше си тя отново и отново, докато мускулите й повярваха и се отпуснаха.
— Така.
При тази единствена дума, Бри се изправи рязко, а в сърцето й нахлу паника. Една старица бе приседнала на обикновен стол край леглото. Косата й бе опъната в толкова стегнат кок, че нито един кичур не можеше да избяга. Бе сива, с каменна сивота, а бялото не успяваше да смекчи нюанса. Лицето й бе като пергамент, кожата й бе сякаш прозрачна и силно сбръчкана. Две малки черни очи се взираха в Бри и въпреки че устата й бе съсухрена от възрастта, издаваше силата на жената. Безупречната и черна рокля нямаше никакви украшения, носеше здрави черни обувки и, което се стори необичайно на младата жена, на врата й бе привързан медальон с кадифена панделка.
Бри не можеше да си спомни коя бе тя, но се позова на инстинкта си. Рийв й бе казал да наблюдава без всякакви предразсъдъци. Едва сега разбра колко мъдър е бил съветът му. Не изпита страх, когато отвърна на погледа на старицата. Отпусна се отново и остана седнала.
— Здравей.
— Чудесно — каза възрастната жена и в гласа й прозвуча нещо, което Бри определи като славянски акцент. — Пристигаш си вкъщи, след като цяла седмица си ме държала в напрежение, и дори не си направи труда да дойдеш да ме видиш.
— Много се извинявам. — Извинението прозвуча толкова естествено, че тя се усмихна.
— Дрънкат ми там разни глупости, че не си била помнела! Да бе! — Старицата повдигна ръка и плесна с длан по облегалката на стола. — Моята Габриела да не си спомня своята бавачка.
Бри огледа жената, ала знаеше, че няма да успее да направи никаква връзка. Просто нямаше да се получи в този момент.
— Наистина не помня — отвърна тихо тя. — Не помня нищо.
Бавачката не бе живяла седемдесет и три години в непрекъсната грижа за деца, години, в които бе погребала едно от своите, без да е готова да преживее истинско сътресение. След миг мълчание се изправи. Лицето й може и да беше сбръчкано, ръцете изкривени от артрит, но тя се надигна от стола с грацията и подвижността на младо момиче. Изправи се над леглото на Бри и принцесата видя в пълен ръст дребната фина жена, облечена цялата в черно, с молитвена броеница на колана.
— Аз съм Карлота Баришнова, бавачка на госпожица Онория Брубек, ваша леля, и на госпожица Елизабет Брубек, вашата майка. Когато тя стана принцеса Елизабет Кординска, се преместих тук с нея, за да се грижа за децата й. Аз съм ти сменяла пелените, превързвала съм ти коленете, бърсала съм ти носа. Когато се ожениш, ще върша същото и за твоите деца.
— Разбирам. — Тъй като жената й се стори по-скоро раздразнена, отколкото притеснена, Бри отново се усмихна. Стори й се, че още не бе виждала собствената си усмивка. — А аз добро дете ли бях?
— Хм. — Звукът можеше да означава какво ли не, ала Бри долови лек намек на задоволство. — Понякога по-лоша, понякога по-добра от братята си. А те се оказаха истинско изпитание. — Приближи се и се вгледа в Бри с настоятелния поглед на късоглед човек. — Не спиш добре — заявя остро тя. — Нищо чудно. Тази вечер ще ти донеса топло мляко.
Бри наклони глава.
— Аз обичам ли го?
— Не. Но ще го изпиеш. Сега ще ти приготвя банята. Прекалено много вълнения и прекалено много лекари, ето това е проблемът. Казах на онази глупачка Бернадет, че сама ще се погрижа за теб тази вечер. Какво си направила с ръцете си? — попита внезапно старицата и сграбчи едната й китка. Започна да нарежда също като стара квачка над отклонило се пиленце. — Само седмица те нямаше и си успяла да си съсипеш ръцете. И на прислужниците в кухнята не са такива. Изпочупени, неравни, а като знам колко пари пилееш за маникюр…