Бри седеше притихнала, докато бавачката се тюхкаше и нареждаше. Имаше нещо, нещо в усещането на тази съсухрена топла ръка и този глас, който я порицаваше. Опита се да задържи чувството, ала то отлетя.
— Често ли ходя на маникюр?
— Веднъж в седмицата — изсумтя бавачката, ала продължи да стиска пръстите й.
— Струва ми се, че сега определено имам нужда да отида.
— Трябва да накараш надутата си секретарка да ти запише час. И косата да си направиш — продължи бавачката намръщено. — Браво, как е възможно една принцеса да си позволява да се мотае с изпочупени нокти и коса като на вещица. Браво — продължаваше тя, докато вървеше към съседната стая. — Наистина браво. — Бри стана и се съблече. Нямаше чувството, че някой й се натрапва, докато жената се суетеше и мърмореше около нея, когато влезе да се къпе. Дори докато си събуваше чорапите, бавачката й подаде късия копринен халат. — Вдигни си косата — нареди грубо. — Ще видим какво може да се направи с нея, след като се изкъпеш. — Когато забеляза, че Бри се колебае, тя сама пристъпи към шкафчето и отвори малка, богато украсена кутия. Вътре бяха шнолите и фибите. — Ето, вземи. — Гласът й бе по-нежен. — Косата ти е гъста като на майка ти. Само една няма да ти стигне. — Жената я побутваше, завърташе и мърмореше, докато водата течеше. Бри се остави в ръцете й за момент и само я наблюдаваше.
Един прозорец бе монтиран на тавана така, че когато се отпуснеш във ваната и вдигнеш глава, да можеш да се взираш към слънцето, дъжда или луната. Стените и подът бяха покрити с бели плочки, навсякъде се виеха цветя, сега забулени от вдигналата се пара. Въпреки това първо се забелязваше ваната, в наситено зелен цвят. Беше във формата на детелина и спокойно би побрала трима, мислеше си Бри, докато се чудеше дали това се бе случвало някога. Като замаяна наблюдаваше как водата се излива от внушително блестящо кранче и се превръща в малък водопад.
Забеляза, че всичко тук съхранява някакво изящество и неповторима страст и се зачуди дали това не бе отражение на нея самата. Ароматът, който се разнасяше от ваната, бе същият като в малкото стъклено шише, което принцът й изпрати сутринта. Ароматът на Габриела, напомни си тя.
Пусна халата на земята и влезе във ваната. Беше толкова лесно да се отпусне, когато бавачката излезе, мърморейки, че някои трябва да се погрижи за дрехите.
Водата я обгърна. Имаше нужда от това отпускане, каза си Бри, след като трябваше да издържи цялата вечер. Сигурно си бе почивала тук безброй пъти и се бе взирала към небето, докато бе обмисляла как да постъпи.
Щеше да има вечеря. Представи си официално подредена маса. Сребърни прибори, ленена покривка, кристал и порцелан. Оказа се, че не я затруднява да измисли менюто и да избере вината, подходящи за всяко ястие. Стори й се нещо елементарно, нещо като това, коя дреха да облече първо. Само че нямаше никаква представа какъв цвят бе порцелановият сервиз, също както нямаше представа какво ще открие в просторния вграден гардероб до стаята си.
Потисна нетърпението си и се потопи още по-дълбоко във водата. Нетърпението, както сама бе открила, беше нейна характерна черта. Паметта й щеше да се върне, уверяваше се сама. А ако не се върнеше скоро, тя, разбира се, щеше да открие някой друг начин.
Рийв Макджий. Бри се протегна за сапуна и за огромната мека гъба. Той бе ключът й към този друг начин. Кой бе този мъж? С облекчение прехвърли мислите си към него. Бивш полицай, спомни си тя, приятел на семейството. Въпреки че не бе близък приятел, каза си младата жена, и не я познаваше достатъчно добре. Имаше си свой живот в Америка. Била ли е тя там? Рийв каза, че е била.
Лежеше отпусната и налагаше на ума си да се разтвори. Успяваше да улови само впечатления. Внушителни мраморни сгради и дълги маси за официални вечери. А, и една река, река с пищна зелена трева по бреговете и много лодки и кораби. Откри, че като се насилва да си спомня дори и такива незначителни неща, се уморява. И въпреки това й се струваше, че е била в страната на Рийв.
Съсредоточи се над него, каза си Бри. Щом ще й помага, трябваше да се научи да го разбира. Хубав мъж, помисли си тя, много лъскав. Не беше обаче много сигурна какво крие в себе си. Приличаше й на човек, който може да бъде безпощаден, да остава самотен, това бе човек, който постигаше намисленото по свой си начин. Добре, реши Бри. Тъкмо това й трябваше.
Той нямаше причина, като близките й, да иска да я предпазва от всичко. Нито пък имаше причина, установи тя и се намръщи, да й окаже помощта, от която се нуждаеше. Сигурно се бе съгласил да е близо до нея, за да си изпълни задълженията, с които го бе натоварил баща й. Бодигард, помисли си с раздразнение. Не искаше ничия сянка да пада върху нейната.