И въпреки това, продължаваше да размишлява Бри, докато накисваше гъбата във водата, не го ли помоли сама за това, когато разговаряха? Защото тогава почувства… Какво почувства, докато го наблюдаваше, застанал в коридора? Облекчение. Срам я беше да си го признае. Семейството й беше около нея, всички загрижени, готови да я дарят с цялата си обич, а тя почувства невероятно облекчение, когато видя един чужд човек сред тях.
Май беше по-добре, че не помни нищо за себе си. Бри запокити гъбата с такава сила, че от водата полетяха пръски и се удариха в стените. Как да разбере дали ще й хареса жената, която бе била преди? Можеше да се окаже, че е била студено, безчувствено, егоистично същество. До този момент бе открила, че обича красивите дрехи и маникюра. Можеше пък да е съвсем вятърничава.
Но хората я обичаха. Тя се пресегна за гъбата и я притисна към лицето си. Водата бе гореща и миришеше на скъпа жена. Обичта, която долови у близките си, бе съвсем истинска. Дали щяха да я обичат и ако не го заслужаваше? Колко ли време щеше да й е необходимо, за да разбера доколко са дълбоки нейните чувства?
Страст. Спомни си трепета, който я обхвана, когато Рийв целуна ръката й. Усещането бе остро, първично, изумително. Това не означаваше ли, че има нормалните нужди на всяка една жена? Дали някога ги бе изпитвала? През смях Бри отпусна глава назад и затвори очи. Колко жени можеха честно да си кажат, че нямат представа дали са невинни, или не?
А той дали знаеше? Дали мъж като Рийв би могъл да усети подобно нещо у една жена? Понякога, когато я поглеждаше, тя го усещаше как сякаш прониква в нея и напипва нерви, до които никой непознат нямаше право да се докосва. Докато си мислеше за него, Бри се запита какво ли би било да я докосне, наистина да я докосне. Да усети върховете на пръстите му по кожата си, дланта му, притисната в нея. Усети как някъде дълбоко се заражда възбуда и й се остави.
Нима това бе ново усещане, зачуди се тя, докато притискаше ръка към стомаха си. Дали друг мъж я бе карал да изпитва подобен глад… А имало ли е други мъже, които така да са отвличали мислите й, да са я карали да фантазира и да мечтае? Може пък да е някоя вятърничава жена, която иска мъж, заради самия мъж. А дали бе от онези, които противоположният пол желае?
Изправи се във ваната и остави водата да се оттече по нея. Рийв бе прав за вероятните предимства на състоянието й. Можеше да наблюдава и преценява реакциите, които предаваше у другите. Поне така щеше да постъпи тази вечер.
Под ръка с баща си, Бри се спускаше по широките стълби. Щеше да има коктейл в малкия салон, както той сам й каза, ала не добави, че бе дошъл да я отведе, защото тя не знаеше къде се намира. Арманд поспря на последното стъпало, за да й целуне ръка. Жестът му приличаше на този на Рийв, но само я накара да се усмихне, не събуди страст в нея.
— Изглеждаш великолепно, Бри.
— Благодаря. Няма как да е иначе с тази колекция от тоалети в стаята ми.
Той се разсмя и изведнъж стана по-млад.
— Винаги си казвала, че дрехите са единственият ти порок.
— Така ли е наистина?
Арманд усети скритата молба във въпроса й и отново целуна ръката й.
— Винаги съм се гордял с теб. — Отново я хвана под ръка и я поведе по коридора.
Рийв забеляза известно напрежение между Александър и Лубе, министър-председателят на Арманд. Всеки би преценил, че това бе резултат от любезното протоколно поведение. Когато Александър се качеше на трона, разсъждаваше обективно Рийв, Лубе можеше и да не запази поста си.
Рийв намираше Александър за интересен. Младият принц бе много сдържан. Самоконтролът обаче не бе толкова естествен при него, колкото при баща му, а и той се стараеше прекалено усърдно да го постига. Каквото и да кипеше под повърхността, не се допускаше да излезе наяве, поне не и пред хора. Бенет бе различен, продължи Рийв и отмести поглед към другия принц.
Най-малкият брат се бе отпуснал на стола си и слушаше разсеяно разговорите около него. Изглежда не смяташе за необходимо да анализира думи и значения като брат си. Желанието му да се наслаждава на всичко също заинтригува Рийв.
И Габриела го интригуваше. Той нямаше представа дали момичето, с което се бе запознал, се бе превърнало в емоционална жена като първия си брат, или весела, като втория. Може и да не приличаше нито на единия, нито на другия. След само два разговора, също като Бри, Рийв нямаше търпение да открие.
Коя бе тя? Повтаряше си същия въпрос, който му бе задала и Бри. Красива, да. Класическа красота и елегантност, които човек не би могъл да забрави. Зад тях прозираше стоманена воля. Щеше да й бъде необходима, реши той, щом искаше да преоткрие себе си.