— Алекс?
— Да, той обикновено работи в неделя вечер в кабинета си. Има си отделна линия, както и всички вие в стаите си. Обаждането е било кратко. В него само се е казвало, че си отвлечена и ще те държат, докато не се споразумеят с искането за откуп. Тогава не са били предявени никакви искания.
А къде са я държали? Тъмнина. Единственото, в което бе сигурна, бе тъмнината.
— Алекс какво е направил?
— Веднага отишъл при баща ти. Потърсили са те. В понеделник сутринта колата ти е била открита в някаква алея на около шейсет километра от града. Там има някакъв терен, който ти принадлежи. Изглежда си имала навика да ходиш на това място, за да останеш сама и да поседиш просто така. В понеделник сутринта е предявено първото искане за откуп. Ставало въпрос за пари. Изобщо не е бил повдиган въпросът дали да се плаща, или не, разбира се, но преди още нещата да бъдат уредени, се обадили отново. Този път искането било да се освободят четирима затворници и да бъдете разменени.
— И това вече усложнило нещата.
— Двама от тях са осъдени на смърт. За шпионаж — добави Рийв, когато Бри не продума. — Тук вече нещата излезли от ръцете на баща ти. Парите са едно, ала освобождаването на затворници — съвсем друго. Преговорите били в ход, когато са те открили край пътя.
— Ще се върна там — мислеше на глас тя. — На онова място, където е била открита колата, и на мястото, където са ме намерили. Не веднага.
— Съгласих се да ти помогна, Бри, но по мой начин.
Очите й се присвиха едва-едва.
— И какво ще рече това?
— По мой начин — отвърна простичко той. — Когато преценя, че си достатъчно силна, ще те заведа. Дотогава, ще се движим по-бавно.
— А ако не съм съгласна?
— Тогава баща ти може да приеме присърце плана на Лубе.
— И няма да ходя никъде?
— Именно.
— Знаех си, че няма да успея да се справя лесно с теб, Рийв. — Тя направи няколко крачки встрани и застана на лунната светлина. — Нямам голям избор. Това никак не ми харесва. Възможността да имам избор ми се струва, че е основното за свободата на един човек. Все се чудя кога ще мога да се зарадвам на собствената си свобода. Утре, след като се срещна със секретарката си…
— Смидърс — помогна й той. — Джанет Смидърс.
— Какво строго име — отбеляза Бри. — Ще си прегледам ангажиментите с Джанет Смидърс сутринта. След това искам да ги прегледаме двамата заедно. Каквото и да трябва да върша, искам да се заема с него. Дори и ако става въпрос да ходя часове наред на пазар или да заседна в някой козметичен салон.
— Така ли си мислиш, че си прекарваш времето?
— Възможно е. Нали съм богата?
— Да.
— Ами значи… — Тя сви рамене и не довърши мисълта си. — Тази вечер, точно преди да сляза, се бях отпуснала във ваната и си мислех. Всъщност мислех за теб и се чудех.
Рийв бавно пъхна ръце в джобовете си.
— Какво?
— Опитвах се да те анализирам, В някои отношения успях, ала в други не ми се отдаде. Ако имам голям опит с мъжете, той е забравен заедно с всичко останало. Нали така? — Бри не се притесняваше, както при първия им разговор. — Чудех се дали ако те целуна, ако ти ме прегърнеш, ще открия това у себе си.
Рийв се отпусна на пети и я загледа в очите.
— Това част от задълженията ми ли е, Ваша Светлост?
В очите й проблесна раздразнение.
— Изобщо не ме интересува как ще го приемеш.
— Може пък мен да ме интересува.
— Според теб съм непривлекателна, така ли?
Той забеляза как долната й устна се издаде напред едва забележимо, сякаш се нацупи, когато му зададе въпроса. Тя изглежда бе жена, свикнала да получава натруфени, възторжени комплименти. Е, от него нямаше да ги получи.
— Не си непривлекателна.
Бри се зачуди защо думите му й прозвучаха като обида.
— Добре тогава, има ли някоя, с която си обвързан. Може би ще се почувстваш като измамник, ако ме целунеш?
Рийв не пристъпи към нея, но откритата му усмивка си остана.
— Не съм обвързан, Ваша Светлост.
— Защо точно сега ме наричаш така? — попита тя. — Само за да ме дразниш ли?
— Да.
Бри понечи да се ядоса, ала в един момент избухна в смях.
— Успя.
— Става късно. — Той я хвана приятелски за ръката. — Ще те отведа горе.
— Значи не ме намираш за непривлекателна. — Вървеше до него, но крачеше в свой ритъм. — Не си обвързан. Защо тогава не искаш да ме целунеш и да ми помогнеш? Нали се съгласи да ми помагаш?
Рийв спря и сведе поглед към нея. Косата й стигаше до брадичката му. Тя бе вирнала брадичка и го гледаше в очите.