Ръката й трепереше. Той я забеляза в секундата преди да изпусне цветето.
— Това само въображаема картина ли беше, или си го спомняш?
— Аз… — Как да обясни? Все още усещаше уханието на розите, чуваше веселите възгласи, ала не помнеше. Усещаше как очите й започваха да парят от силното слънце, но не можеше да застане до прозореца. — Това са само впечатления — каза му след малко. — Идват и си отиват. Никога не се задържат.
— Не се насилвай.
Бри рязко вдигна глава.
— Искам…
— Знам какво искаш. — Гласът му бе спокоен, дори небрежен. В очите й проблесна раздразнение. С това вече Рийв можеше да се справи. Взе бележника, но не го отвори. — Ще ти кажа как протича един обикновен ден на Нейна светлост Габриела Кординска.
— А ти как разбра?
Той задържа бележника на дланта си, докато я наблюдаваше.
— Работата ми е да знам. Ставаш в седем и тридесет и закусваш в стаята си. От осем и половина до девет провеждаш среща с управителя на двореца.
— Regisseur. — Тя премигна, а след това сви вежди. — Това с френската дума. Нарича се regisseur, не управител.
Рийв не каза нищо, а Бри продължи да се мръщи и да се опитва да си спомни защо ли този термин и бе толкова познат.
— Двамата уточнявате менюто за съответния ден. Ако не предстои официални вечеря, обикновено уточнявате обяда. Поела си това задължение, след като майка ти е починала.
— Ясно. — Зачака да усети мъка. Копнееше да я усета. Не изпита нищо. — Продължавай.
— От девет до десет и тридесет си тук, в офиса, със секретарката и преглеждате официалната кореспонденция. Обикновено й диктуваш отговорите, след това сама подписваш писмата.
— Тя от колко време работи с мен? — попита рязко Бри — Тази Джанет Смидърс.
— Малко по-малко от година. Предишната ти секретарка има бебе и е напуснала.
— А аз… — Докато търсеше думата, тя си играеше с пръстите си. — Отношенията ни добри ли са?
Рийв наклони глава на една страна.
— Никой не се е оплаквал.
Бри разочаровано поклати глава. Как да обясни на един мъж какви са отношенията й със секретарката като жени? Как да обясни, че се чуди дали има близки приятелки, дали има някоя жена, която да разчупи мъжкия кръг, с който бе заобиколена? Може би това бе още едно от нещата, които трябваше да разбере.
— Продължавай, моля те.
— Ако ти остане време, се заемаш с личната си кореспонденция още сутринта. Ако ли не, оставяш я за вечерта.
Звучи досадно, помисли си тя, ала задълженията често бяха досадни.
— Какво значи официална кореспонденция?
— Ти си президент на организацията Помощ за деца-инвалиди. ПДИ е най-голямата благотворителна организация на Кордина. Освен това си говорителка на международния Червен кръст. А си и доста дейна участничка в Центъра за изящни изкуства, създаден в памет на майка ти. Ти си тази, която отговаря на съпругите на държавни глави и участва в различни комитети, приемаш или отказваш покани и забавляваш гостите при различни държавни прояви. С политиката и управлението се занимава баща ти, и донякъде Александър.
— Значи аз съм се заела с по-женски задължения…
Бри видя усмивката му, бърза, примамлива и искрена.
— Не бих го казал, след като поразгледах ангажиментите ти, Бри.
— Които до този момент — изтъкна тя, — се ограничават до отговаряне на писма.
— Три пъти седмично си в централата на ПДИ. Лично аз не бих се занимавал с цялата тази бюрокрация. Вече осемнадесет месеца притискаш Националното събрание да увеличи бюджета за Центъра по изящни изкуства. Миналата година си обиколила четиринадесет страни заради Червения кръст и си прекарала десет дни в Етиопия. В списание Уърлд има десет страници по този въпрос. Виждам, че и ти имаш копие.
Бри отново вдигна розата и прокара пръст по листенцата, докато се надигаше.
— А добре ли се справям? — попита тя. — Знам ли какво правя, или просто отбелязвам присъствие?
Рийв дръпна от цигарата.
— И двете. Една красива млада принцеса привлича внимание, пресата, средства и интерес. Една умна млада жена използва и това, и интелекта си, за да получи нещата, които си е наумила. Ако съдя по дневника ти…
— Чел си ми дневника?
Той вдигна едната си вежда, докато се вглеждаше в изражението й на възмущение и неудобства. Тя няма представа, помисля си, дали има нещо за притеснение.
— Нали ме помоля да ти помогна — напомни й внимателно. — Как да ти помогна, без да те опозная? Но, успокой се… — Рийв запали небрежно цигара. — Ти си изключително дискретна, Габриела, дори по отношение на нещата, които записваш в личния си дневник.