Когато откриеше кой… Арманд се отърси от тази мисъл. Тя щеше да остане за по-късно. Обеща го пред себе си.
В просторната слънчева чакалня стояха на пост още трима от кралската гвардия и неколцина от полицейското управление в Кордина. Синът на Арманд и негов наследник, Александър, крачеше неспокойно и пушеше. Младият мъж бе наследил мургавото лице с изсечени черти на баща си и същата стегната военна стойка, но очевидно все още не бе овладял изумителния самоконтрол на владетел.
Също като вулкан е, мислеше Арманд, докато наблюдаваше двадесет и тригодишния принц. Вулкан, който кипи и тътне, ала още не е изригнал.
На розовото плюшено канапе се бе отпуснал Бенет. Беше на двадесет и имаше реалната опасност да се превърне в най-новия принц плейбой. Той също бе мургав, но във всяка черта се бе запечатала изключителната красота на майка му. Независимо от често проявяваното си безразсъдство и липсата на всякаква дискретност, той таеше състрадателност и доброта, заради които се бе превърнал в любимец и на пресата, и на поданиците. Да не забравяме и женската половина от населението на Европа, помисли си кисело Арманд.
До Бенет бе седнал американецът, когото Арманд помоли да дойде. Принцовете бяха така погълнати от собствените си мисли, че не забелязаха появата на баща си. Единствено американецът не пропускаше нищо. Именно затова владетелят бе настоял да бъде тук.
Рийв Макджий остана притихнал за момент, докато наблюдаваше как очите на принца обхождат стаята. Справя се твърде добре, помисли си Рийв, но той и не бе очаквал друго. Срещите му с владетеля на Кордина се брояха на пръстите на едната му ръка, ала бащата на Рийв бе учил с принца в Оксфорд, където двамата се сприятелили и през всички изминали години, независимо от разстоянието, което ги разделяше, бяха съхранили уважение един към друг.
Арманд бе станал владетел на малка, но очарователна страна край Средиземно море. Бащата на Рийв се бе впуснал в дипломатическата кариера. Въпреки че синът му бе закърмен с политиката и владееше всички тънкости на протокола, той избра кариера извън светлините на прожекторите. Рийв предпочиташе да работи под прикритие.
След десет години работа с по-обикновените граждани в столицата, Рийв върна полицейската си значка и се впусна в частен бизнес. Това беше моментът, когато усетя, че му бе дошло да гуша да следва наложени правила и условности. Често се оказваше, че собствените му изисквания бяха много по-строги, значително по-категорични, ала поне той сам си ги диктуваше. Опитът, придобит в отдел убийства, а след това в специалните служби, го научи да разчита първо на инстинктите си.
Рийв беше от богато семейство. Благодарение на уменията си, натрупа още пари. Преди гледаше на професията си като на източник на средства и вълнения. Напоследък младият мъж не работеше за пари. Поемаше незначителен брой поръчки, а някои си избираше сам. Единствено и само когато нещо силно го заинтригуваше, той се срещаше с клиента и поемаше пълна отговорност по случая. За околните бе фермер, при това начинаещ, а и сам често се възприемаше като такъв. Преди по-малко от година купи ферма и вложи в нея идеи и мечти, също и надеждата да се оттегли завинаги там. Възприемаше я като убежище. Десетте години, в които ден след ден се налагаше да се изправя пред добро и зло, пред законност и пълно безредие, му бяха напълно достатъчни.
Повтаряше си, че бе отдал своя дан, преди да се оттегли от службата си, в полза на обществото. Един частен детектив можеше да изявява предпочитания и да си избира клиентите. Имаше възможност сам да налага темпото си на работа и да определя хонорара си. Ако дадена работа се окажеше опасна, Рийв се справяше с нея по свой начин. Независимо от всичко, през последните години се бе заемал все по-малко и по-малко с частни случаи. Опитваше се да се откъсне. Ако изпитваше някакви угризения, той си оставаше единственият, който знаеше за тях. Фермата му предлагаше коренно различен живот. Беше си обещал, че един ден ще се превърне в смисъла на живота му. Тази година отложи първия опит да засее пролетните насаждения, за да се отзове на молбата на Арманд.
Приличаше повече на войник, отколкото на фермер. Когато се изправи при влизането на Арманд, високото му стройно тяло се раздвижи с приятна атлетична грация. Беше облякъл спретнато ленено сако върху съвсем обикновена тениска и внимателно пригладени панталони, но бе в състояние да изглежда както небрежно елегантен, така и достатъчно официален. Рийв бе от мъжете, които всички забелязваха, независимо от дрехите. Хората първо спираха поглед на лицето му, вероятно заради впечатляващата мъжествена красота, наследена от шотландските и ирландските му прадеди. Кожата му щеше да е доста бледа, ако не прекарваше толкова много време на открито. Тъмната му коса бе грижливо подстригана, ала често се спускаше непокорно над челото. Широката му уста обикновено оставаше сериозно стисната.