Рийв се разсмя на определението й, но смехът му не бе горчив, а наситен с веселост.
— Хората, които не са в този бизнес, често си мислят само за тъмните улички и не се сещат за папките.
— Но ти познаваш тъмните улички, нали?
Той я погледна твърдо, ала достатъчно спокойно, за да я накара да преглътне притеснено.
— Виждал съм ги и познавам прекалено много такива улички.
Стори й се, че разбира. Знаеше, без да знае, че самата тя бе минавала по тъмните улици. За момент се вгледа в морето и небето. Сега не бе моментът да мисли за тъмната страна.
— Какво ще отглеждаш във фермата?
Рийв се замисли. В подобни моменти почти вярваше, че това бе истина.
— Жито, овес, може ябълки.
— И си имаш къща? — Вече с разпалено любопитство, Бри изви лице към него. — Истинска селска къща?
— Трябва да се пооправи.
— А има ли тераса отпред? Голяма тераса?
Той се разсмя и това й достави удоволствие.
— Достатъчно голяма е. След като сменя няколко греди, дори ще бъде безопасна.
— В топли нощи ще сядаш там в един люлеещ се стол и ще се вслушваш във вятъра.
Рийв подръпна косата й.
— Тревата е винаги по-зелена.
— Така казват. Въпреки това си мисля, че мога да се справя с петдесет седмици задължения, стига да имам две седмици, през които да се отпусна на люлеещия стол и да слушам вятъра. Значи имаш си земя, къща, но не и съпруга. Защо?
— Странен въпрос ми задава годеницата ми.
— Казваш го само за да ме дразниш и да не ми отговориш.
— Проницателна си, Бри. — Той се спусна от стената и протегна ръка. — Трябва да се връщаме.
— Просто ми се струва, че е справедливо да науча повече за живота ти, след като ти знаеш толкова много за моя. — Въпреки това му подаде ръка. — Някога бил ли си влюбен?
— Не.
— Чудя се дали аз съм била. — Гласът й бе замислен и тъжен, когато отново зарея поглед към морето. — Затова те примамих да ме целунеш снощи. Мислех си, че може и да си спомня.
Рийв долови закачката в думите й, ала не му стана весело.
— А спомни ли си?
— Не. Не че никой не ме е целувал преди, но не успя да си спомня.
Дали не го предизвикваше нарочно, или просто говореше напълно искрено? Ръката му се плъзна към кръста й.
— Никого ли?
Тя долови промяната в този нежен, ала опасен глас. Всяка жена би трябвало да прояви здрав разум и да внимава, щом чуе такъв глас. Но тя не бе коя да е жена, напомни си Бри и вдигна глава. Тя беше принцеса.
— Никой. Струва ми се, че нито един мъж не е бил достатъчно важен за мен преди.
— Говориш като жена, която добре знае какво е да желаеш.
Не се отдръпна, въпреки че той бе пристъпил по-близо. Лицето му, помисли си Бри, не бе лице, което ще дава спокойствие на жената през дългите дъждовни вечери. Това бе лице, което възбужда непрестанно. Ръцете му едри, изящни, силни, нямаше да дарят жената със спокоен сън. Те щяха да ускоряват пулса й, дори и в сънищата. Сама го бе изпитала.
— Може и да си прав. Ала все пак аз не съм дете.
— Не си. — Рийв пристъпи още една крачка. Вятърът се промъкваше между тях. — Нито един от нас не е.
Устните й бяха меки, но изпълнени с колебание. Отвърнаха на допира му, също както и предишната вечер. Не, животът никога не бе прост, помисли си той, докато я притисна. О Господи, но пък беше толкова сладък.
Тя се устреми към него. Не разбираше защо, ала имаше нужда от това точно в този момент, докато морските вълни се разбиваха под тях, а вятърът шепнеше наоколо. Бяха толкова сами, че близостта им се стори напълно естествена, телата им се докоснаха, устните се сляха. Бри усети как ръката му се плъзна в косата й, силна, уверена. Когато пръстите му се сплетоха в косата й, тя отпусна глава назад. Не се предаваше, оставяше се на изкушението.
Ударите на сърцето му бяха силни и забързани също като нейните. Усещаше ги като свой ритъм. Слънчевите лъчи ги обливаха и Бри затвори очи, докато светлината стана червена и много топла. Рийв я вкусваше, опитваше. Мъж, тъмен, ала не съвсем безопасен. Стори й се, че върви по самия край на някаква стена, над скали и води. Беше страшно. Прекрасно. Прекара длани по гърба му. Усети стегнатите мускули. Сигурност, Опасност. Искаше ги и Двете. Само за миг, настоящия миг, тя можеше да е всяка една жена. Дори кралските особи отдават своя дан на страстта.
Бри бе готова на всеотдайност, но тази мисъл не му донесе спокойствие. Знаеше, че бе заредена с опасности още преди да се остави на импулса да я докосне. Също така добре съзнаваше, че ще изпитва желание да я докосва отново и отново със същия копнеж. Парфюмът й сякаш се стелеше на вълни около него, по-лек от въздуха, по-тъмен от морето.