— Може пък да позволиш на паметта си да действа избирателно — предложи Бенет. — Нямам нищо против да забравиш времената, когато ти слагах червеи в леглото.
Очите на Бри се разшириха, докато той продължаваше да я наблюдава. Беше откровен, невинен и привлекателен.
— Аз също.
— Ти не го прие много добре — продължи Бенет, докато си спомняше. — Бавачката така ме насоли, че една седмица ми държа топло.
— Децата трябва да проявяват уважение.
— Децата ли? — Този път той се ухили и я щипна по брадичката. — Става въпрос за миналата година. — Тя се разсмя, а Бенет се поколеба за момент, ала след това се поддаде на желанието си и притисна бузата си до нейната. — Липсваш ми, Бри. Връщай се бързо.
Тя остана на място за миг, пое мириса, който се излъчваше от него, за да го запомни.
— Опитвам се.
Той много по-добре от всеки друг разбираше, че любовта също има мъчителни моменти. Когато я пусна, гласът му отново звучеше небрежно и приятелски.
— Трябва да прибера кучетата, преди да изровят жасмина. Искаш ли да се прибера с теб?
— Не. Ще поостана малко. Днес следобед имам проба за роклята, която ще нося на бала на ПДИ. Едва ли ще ти бъде много приятно.
— И ти никога не си била очарована — поясни въодушевено Бенет. — Ще приключа с Оксфорд и ще се върна тъкмо навреме за бала. — Да приключи с Оксфорд, помисли си той. Идеята беше страхотна, направо не можеше да повярва, че му се вижда краят. — Мога да потанцувам с теб, след като огледам момичетата и реша коя да похитя.
Бри се разсмя.
— Да не би да си въобразяваш, че си роден пират?
— Правя каквото мога. Борис, Наташа. — Бенет извика кучетата и се упъти към палата, следван по петите и от двете животни.
Тя го харесваше. Беше истинско облекчение да усети това чувство. Може и да не помнеше двадесетте години, които бяха живели като брат и сестра, но й харесваше мъжа, който откриваше днес.
Бри пъхна ръце в джобовете на удобните си широки панталони и продължи да се разхожда. Ароматите в градината бяха смесени, омайни, ала не и натрапчиви. Цветовете не бяха безброй, но бяха избуяли в истинско великолепие. Докато вървеше, изпитваше сама себе си. Без всякакво усилие успя да разпознае всички растения. Също така, мислеше си тя, успя да разпознае художниците на десетките платна в Дългата галерия в западното крило.
С художниците нямаше проблем. Ала не и с онова, което бяха нарисували. Дори лицето на майка й щеше да си остане лице на непозната, ако приликата им не бе толкова силна. Щом погледна портрета, Бри веднага разбра от кого бе наследила цвета на очите и косата си, формата на лицето и устата си. Нямаше съмнение, че принцеса Елизабет Кординска е била по-красива от дъщеря си. Бри съзерцаваше нейния и своя портрет и преценката й бе напълно обективна.
На портрета принцеса Габриела бе по-млада, на двадесет или на двадесет и една. Беше наистина впечатляваща в наситено виолетовата рокля, а яркорозовият колан се открояваше като огнена лента. Докато се наблюдаваше, Бри се чудеше как бе събрала смелост да избере подобни ярки цветове за портрет. И как бе разбрала, че ефектът ще бъде поразителен.
Но лицето на портрета на майка й бе изумително. Удивително. Беше облечена в кремаво, в ръката стиснала бледорозови рози, които й придаваха една приказна поетична красота. Бенет много приличаше на нея, както външно, така и по палавата искрица, която Бри откри, стаена в картината.
Алекс приличаше повече на баща им по военната стойка, по напрегнатостта. Това се забелязваше и когато ги наблюдаваше на живо, и в портретите им. Зачуди се дали на Алекс му харесваше ролята на престолонаследник, или просто си налагаше да я приеме. И освен това се запита дали двамата с Алекс са били достатъчно близки и дали тя бе знаела какви са чувствата му, надеждите му. Нямаше представа кога ще разбере какви бяха нейните.
Под едно дърво, цялото обвито от вистерия, бяха поставени красиво тапицирани столове и мраморна маса. Също както и на мястото край морската дига, Бри усети, че я обзема спокойствие.
Когато бе сама, й бе много по-лесно да признае пред себе си, че се уморява твърде бързо. Тя седна, протегна крака и се отпусна на шарената сянка. Ароматът на цветовете бе мек и приятен. Монотонното жужене на пчелите я приспа. Сякаш не съществуваше нищо друго. Затвори очи и се унесе.
Сънена. Чувстваше се глупаво сънена. Не се дължеше на чувството на спокойствие и уюта, заради които бе тук. Когато и да дойдеше в малката ферма, то бе, за да си открадне време и да се откъсне от принцеса Габриела, за да стане Бри Бисет. Времето бе толкова ценно. Ако искаше да подремне, можеше да прекара неделния следобед в стаята си.