— Баща ви просто ви защитава от проблемите, Габриела, а също така защитава и интересите на народа.
— Тези две неща никога ли не съществуват отделно? — попита тя и подхвърли гребена отново на тоалетката. — Извинете. — Гласът й притихна. — Не беше честно от моя страна. Заблудата създава толкова трудности. Сякаш съм потънала чак до ушите в измами. А пък Рийв… — Бри прекъсна думите си, раздразнена, че се бе оставила мислите й да потекат в тази посока.
— Е много привлекателен — довърши Франко.
С бавна предпазлива усмивка тя погледна лекаря.
— Вие сте невероятен специалист, доктор Франко.
Той и се поклони бързо и шеговито.
— Просто си познавам пациентите, Ваша Светлост.
— Привлекателен — съгласи се Бри. — Но не е от хората, които лесно можеш да харесаш. Никак не ми допада това, че непрекъснато се налага, особено пък когато стане въпрос да си изпълнява ролята на годеник. Както и да е, аз ще си играя моята роля. Когато паметта ми се върне, американецът се връща във фермата си, а аз продължавам с моя живот. Така смятам аз, доктор Франко. — Тя постави и двете си ръце на облегалката на един стол. — С прости думи, така се и чувствам. Искам да си спомня. Искам да разбера. Просто искам животът ми да се върне.
— Ще си спомните, Габриела.
— Сигурен ли сте?
— Като лекар мога да кажа със сигурност единствено, че нищо не е сигурно. — Той се приведе с потиснато пъшкаме и вдигна чантата. — Ала като човек, който ви познава още от люлката, мога да кажа, че съм сигурен.
— Второто ви мнение ми харесва повече. — Тя пристъпи към вратата.
— Не е нужно да ме изпращате. — Докторът я отблъсна внимателно с обичайното потупване по ръката. — Ще мина да уверя баща ви, че сте добре, преди да си тръгна.
— Благодаря ви, доктор Франко.
— Габриела. — Той се поколеба за момент. — Всеки един от нас си има по една преструвка.
Тя склони царствено глава на една страна.
— И аз така разбрах.
Бри изчака вратата да се затвори зад него и едва тогава се врътна ядно. Преструвки. Да, тя също участваше, но не ги приемаше. Мразеше ги. Все още ядосана, издърпа от коша за боклук вестника, който бе смачкала сутринта.
Бри изруга така, както на принцесите им е позволено единствено когато са сами. Имаше снимка на тях двамата с Рийв. Тя наведе глава и заразглежда мъжа, обляна от слънцето.
Привлекателен е, да, реши Бри. Точно по онзи начин, които граничи с нещо грубо, ала в същото време е страхотен. Приличаше на огромна хищна котка, която може и да се разхожда бавно, и да скочи, в зависимост от настроението. Това бе човек, който сам вземаше решения. Точно типът мъж, който да събуди неясни желания. Не само у нея, отбеляза тя с известно задоволство. Пресата също беше единодушна по въпроса.
Личеше очевидно вълнение и някакво чувство на задоволство, че едно от кралските деца се кани да се жени. Бри забеляза, че журналистите изтъкват, че от всички принцеси в историята на Кордина, тя най-дълго бе изчакала, преди да предприеме съдбовната стъпка. Сякаш от вестника намекваха, че е било крайно време.
Приятелството между семейства Бисет и Макджий бе изтъкнато в полза на Рийв, като не бе пропусната и репутацията на баща му. И въпреки това той си оставаше американец, при това не най-блестящият избор, според гражданите на Кордина.
Каквото и задоволство да изпита Бри, то бе помрачено от споменаването на няколко по-подходящи особи. Не й стана особено приятно, че я сватосваха с други ергени пък било то и само в пресата. Принцове, лордове, маркизи, магнати. Както ставаше ясно от краткия коментар до снимката й с всеки един от тях, изглежда ги познаваше и бе прекарала известно време с тях. Може би някой е бил важен за нея, но нямаше как да разбере. Можеше да се вглежда в имената и лицата им пет минути, дори час, ала нищо нямаше да се промени. Отново върна поглед на Рийв. Поне с него всичко бе ясно.
Очевидно пресата не бе готова да предостави най-накрая окончателната си преценка за бившия американски полицай, син на известен и високоуважаван дипломат. Вместо това предпочитаха да дават предположения за датата на сватбата.
Тя подхвърли вестника на леглото и той падна така, че всички снимки останаха отгоре. Баща й си бе постигнал целта, помисли Бри. Сега вниманието бе съсредоточено върху годежа, а отвличането оставаше на заден план. Никой вече нямаше да задава въпроси за присъствието на Рийв в двореца, нито пък защо бе непрекъснато до нея.