Скулите му бяха високи, сякаш изваяни, а очите му блестяха с горещ ирландски чар. Често, когато се налагаше, ги използваше, за да омайва околните, но те умееха да се превръщат и в застрашителни светкавици. Стойката му бе по-отпусната от тази на принца, ала не му отстъпваше по наблюдателност.
— Ваше Височество.
Щом чуха гласа на Рийв, и Александър, и Бенет скочиха.
— Бри? — попитаха едновременно и двамата. Бенет веднага пристъпи към баща си, а Александър остана на място. Веднага загаси цигарата си в близкия пепелник. Рийв забеляза, че в бързината я счупи на две.
— Беше в съзнание — обясни кратко Арманд. — Имах възможност да поговоря с нея.
— Как се чувства? — Бенет насочи към баща си тъмните си, угрижени очи. — Кога можем да я видим?
— Много е уморена — отвърна Арманд и докосна леко ръката на сина си. — Може би утре.
Александър стоеше притеснен до прозореца.
— Знае ли кой…
— По този въпрос ще говорим допълнително — прекъсна го владетелят.
Александър бе готов да каже още нещо, но задължителната сдържаност го възпря. Добре познаваше неписаните правила и ограничения, които съпътстваха титлата му.
— Скоро ще я приберем у дома — каза тихо той, готов да предизвика баща си. Погледна към гвардейците и полицаите. Габриела може и да беше добре защитена тук, ала Александър предпочиташе да е у дома.
— Веднага, щом е възможно.
— Може и да е изморена — започна Бенет — но по-късно ще иска да види някое познато лице. Ние с Алекс ще поизчакаме.
Познато лице. Арманд плъзна поглед над сина си към прозореца. За неговата Бри нямаше познати лица. Щеше да им обясни, но по-късно, когато останеха сами.
— Можете да тръгвате. — Думите му се отнасяха и към двете момчета. — Утре ще си е починала значително повече. Сега бих искал да поговоря с Рийв. — Той отпрати синовете си с махване на ръка. Забеляза, че и двамата се колебаят и повдигна едната си вежда. Това не беше, както обикновено, проява на гняв.
— Боли ли я нещо? — изрече с мъка Александър.
Изражението на Арманд се смекчи. Единствено човек, който го познаваше, би забелязал тази промяна.
— Не, уверявам ви. Скоро — добави той, забелязал, че Александър все още не бе доволен, — ще можеш сам да се увериш. Габриела е силна. — Простите му думи не скриха гордостта, която изпитваше за нея.
Александър прие отговора с кимване. Каквото и друго да искаше да каже, се налагаше да почака, докато останат сами. Потегли с брат си, следван от двама гвардейци.
Арманд проследи с поглед излизането на синовете си и се обърна към Рийв.
— Ако обичаш — започна той и махна с ръка. — За момент ще използваме кабинета на доктор Франко. — Тръгна по коридора, сякаш не бе забелязал охраната. Рийв веднага обърна внимание, че гвардейците бяха напрегнати. Отвличането на някоя кралска особа, мислеше си той, изнервя хората. Арманд отвори вратата, изчака Рийв да влезе и веднага я затвори. — Заповядай, седни — покани го той. — Аз все още не мога да се отпусна. — Бръкна в джоба си и извади тъмнокафява цигара, една от десетте, които си позволяваше да пуши на ден. Преди още да бе успял сам да запали, Рийв щракна запалка. — Благодаря ти, че дойде, Рийв. Все още не съм имал възможност да ти кажа колко високо ценя помощта ти.
— Не е нужно да ми благодарите, Ваше Височество. Все още не съм направил нищо.
Арманд издуха дима. Пред сина на приятеля си можеше да се отпусне поне малко.
— Сигурно си мислиш, че проявих прекалена строгост към синовете си.
— Мисля, че вие познавате синовете си доста по-добре от мен.
Арманд се засмя кратко и седна.
— Проявяваш дипломатичния усет на баща си.
— Понякога.
— А, доколкото забелязвам, си наследил и неговия бърз ум и съобразителност.
Рийв се зачуди дали баща му би се зарадвал на това сравнение и се усмихна.
— Благодаря ви, Ваше Височество.
— Моля те, когато сме насаме, наричай ме Арманд. — За пръв път, след като дъщеря му се събуди, той изгуби самоконтрол. С една ръка притисна силно челото над веждите си. Не издържаше повече насъбрания се обръч от напрежение. — Боя се, че ще се позова на приятелството с баща ти, когато отправя тази молба към теб, Рийв. Правя го единствено от обич към дъщеря ми, повярвай ми, нямам друг избор.