Никой нямаше да задава въпроси нито на него, нито на нея. Тя бавно изви ръце и ги погледна. Имаше нещо, за което не намираше сили да говори с нито един от двамата лекари. Имаше нещо, което не успяваше да изрече пред никого, освен пред Рийв.
Дали бе убила онзи мъж? Дали бе стиснала ножа и… Мили Боже, кога щеше да разбере?
Всеки път, когато се опитваше да си спомни нещо, единственото, което усещаше, бе разочарование. Щом се съсредоточеше, главата й започваше да пулсира от болка толкова силно, че за повече съсредоточаване и дума не можеше да става. Единствените откъслечни образи идваха, докато спеше. А те, също като сънищата, ставаха далечни и неясни, щом се събудеше. Новите образи, вместо да разсеят напрежението й, само го усилваха. Всяка сутрин лежеше тихо и се надяваше спомените сами да се върнат. И всеки ден се появяваха незначителни трохи след сънищата.
Поне можеше да работи, напомни си Бри. Да запълва часовете всеки ден не се оказа никакъв проблем. Работата й бе приятна, удовлетворяваща, но единствено заради глупавия годеж не можеше да се успокои. Колкото по-бързо успееше да се отърве от него, толкова по-добре. Това щеше да се превърне в още една от целите й, в още едно от препятствията, които трябваше да преодолее.
— Влез — извика тя при почукването на вратата и се намръщи. Намръщеното й лице не се отпусна, когато се показа Рийв. — Не съм ли в безопасност поне в собствената си спалня?
Стаята ухаеше на цветя. Бяха поставени във вази на маса край прозореца и на нощното шкафче до леглото. През отворения прозорец нахлуваше свеж бриз и разпиляваше аромата във всяко ъгълче на спалнята.
— Доктор Франко каза, че се възстановяваш чудесно.
Бри нарочно не побърза да се настани на канапето край прозореца. Така си остави време да укроти настроението си.
— Докторът и на теб ли ти дава отчет?
— Бях при баща ти. — Погледът му попадна на вестника върху леглото, отворен на снимките. Рийв не каза нищо. Нямаше смисъл да й признава, че и той се бе стреснал рано сутринта, когато ги видя. Едно е да се съгласиш на един измислен годеж, друго е, когато видиш доказателствата черно на бяло.
Приближи се към тоалетката и небрежно вдигна малко стъклено бурканче. Загледа го за момент, за да е сигурен, че бе изместил от ума си образа и в тънкия халат.
— И така, по-добре ли се чувстваш?
— Чувствам се отлично, благодаря.
Леденият официален отговор го накара да свие устни. Бри нямаше да отстъпи, помисли си Рийв. Още по-добре.
— Каква ти е програмата за утре? — попита той, въпреки че вече я знаеше.
— До следобеда съм заета. След това нямам нищо чак до вечерята с херцога и херцогинята Марлбъро и господин Лубе и съпругата му.
Ако Рийв правилно бе разбрал по тона й, тя не гореше от желание да присъства, както и той. Щяха да се появят за пръв път като годеници.
— Тогава не искаш ли следобеда да излезем с лодка за няколко часа?
— С лодка ли? — Рийв забеляза как очите й се оживиха, ала Бри веднага сведе очи и заговори с хладен тон. — Това покана ли е, или просто начин да ме държиш под око?
— И двете. — Той отвори бурканчето, пъхна пръста си в крема и го разтри между палеца и показалеца. Миришеше на нейната кожа — лек, сексапилен аромат. Вечер, представи си Рийв, а също и сутрин, тя размазваше крема, докато ароматът му я обгърнеше цялата. Работата му тук бе да я защитава, напомни си сериозно той, докато затваряше бурканчето, но кой щеше да го защитава него? Докато Бри седеше мълчаливо, Рийв остави бурканчето и се приближи. — Ако искаш да прецениш всички за и против, Бри, само си помисли, че ще си далече от двореца и от всички отговорности за няколко часа.
— С теб.
— Сгодените обикновено прекарват известно време заедно — отвърна небрежно той и сложи ръка на рамото й, преди тя да успее да скочи. — Ти се съгласи — напомни и Рийв, прикрил стоманената си непоколебимост зад спокойния глас. — Сега просто се налага да продължиш.
— Само пред хората.
— Жена с твоето положение има малко възможности да се радва на личен живот. И освен това — продължи той и спусна ръката си към нейната, — моят живот също ще бъде гледан под микроскоп.
— Да не би да очакваш благодарности? Точно в този момент ми е много трудно.
— Задръж си благодарностите. — Раздразнен, Рийв стисна ръката й, докато погледите им се срещнаха. — Стига и малко помощ.