— Както забелязвам, тази молба я изпълняваш без всякакви трудности.
— Точно така. — Рийв се усмихна и вдигна ръката, на която блестеше диаманта. — И двамата много добре знаем, че това е само едно красиво камъче, Бри. Още един капан. — Съвсем импулсивно обърна ръката й, задържа я с дланта нагоре и я целуна. — Никой друг не би го сторил.
Този път тя дръпна рязко ръка и се изправи.
— Вече ти казах, че няма да го нося.
Преди да успее да свали пръстена, той беше до нея.
— Аз пък ти казах, че ще го носиш. Мисли! — Когато се спря, пръстенът беше на средата на пръста й. Рийв продължи да говори. Тонът му бе същият, който използваше, когато искаше да изтръгне признание от някой заподозрян. Със задълженията човек трябваше да се справя като със задължения. — Не предпочиташ ли да си преглътнеш гордостта и да го носиш, вместо да ти се налага всеки път, когато излезеш, да обясняваш защо не носиш годежен пръстен?
— Винаги мога да кажа, че не обичам много бижута.
Той се усмихна и докосна сапфирите на дясната й ръка, а след това и наситените сини камъни на ушите й.
— Наистина ли? На някои лъжи вярват по-лесно, отколкото на други.
Бри бутна пръстена на място.
— Проклет да си.
— Така вече е по-добре — кимна доволно Рийв. — Можеш да ме проклинаш колкото пожелаеш, стига да ми помагаш. Може и да ви дойде наум, Ваша Светост, че и за мен всичко това е също толкова неудобно, колкото и за вас.
Попаднала в капана, тя се извърна.
— Неудобно ли? Струва ми се, че много даже ти допада.
— Опитвам се да се възползвам от ситуацията. Ти можеш да направиш същото или пък да тропнеш с крак.
Бри се завъртя на пети, а очите й горяха.
— Нямам навик да се поддавам на настроенията си.
— За малко да ме заблудиш.
Тя си наложи да се успокои, защото ако продължаваше да вилнее, щеше да докаже казаното от него.
— Не ми е приятно, когато ме караш да се чувствам като дете, Рийв.
Гласът му бе спокоен също като нейния.
— Тогава не се дърпай, когато се опитвам да ти помогна да се чувстваш като жена.
— За всичко ли имаш отговор?
Помисли си за нея, за това, което набъбваше в гърдите му. Той докосна леко бузата й.
— Не. Предлагам примирие за момента, Бри. Преди тази работа с годежа двамата с теб се разбирахме доста добре. Просто го приеми като едно улеснение на нещата.
Тя се намръщи, ала сама установи, че бе по-лесно да сключат примирие. Поне докато не си възвърнеше силите.
— Какво улеснение?
— За всичко. С него… — Рийв повдигна отново лявата й ръка. — С него няма да се налага да обясняваш защо прекарваме времето си заедно и какво точно правя тук. Като двойка годеници можем да излизаме, да се разхождаме. Хората са толерантни към влюбените, които са се откъснали от останалите за малко. Така няма да си като вързана в двореца.
— Никога не съм казвала, че съм като вързана.
— Наблюдавал съм те как се взираш през прозореца. През който и да било прозорец.
Погледът й се върна към него и се задържа. Неочаквано Бри се предаде, въздъхна и отново се настани на канапето.
— Добре, така е, понякога наистина се чувствам ограничена. Всичко това ми е непознато и въпреки това не ми се струва съвсем непознато. Чувството не е много приятно, Рийв, да усещаш, че тук ти е мястото, но да не си съвсем сигурен дали няма да завиеш в неподходящата посока и да се загубиш. А пък сънищата… — Тя прекъсна думите си и се прокле. Пред него казваше прекалено много неща и се притесняваше.
— Още сънища ли си имала?
— Не си ги спомням много добре.
— Бри… — Търпеливостта му не беше както при доктор Франко, но усетът и интуицията му бяха същите.
— Истина е. Не ги помня. — В разочарованието си тя прокара пръсти през косата си. Той забеляза как пръстенът хвърли огнени отблясъци върху огнените й коси. Неговият огън, помисли си Рийв. И нейният. — В общи линии винаги се повтаря едно и също, тъмнината, миризмите, страхът. Няма нищо ясно, Рийв. — За момент Бри затвори здраво очи. Беше прекалено лесно да се поддаде на слабостта. Сълзите бяха толкова удобен изход. Тя нямаше да си позволи подобно нещо. — Нямам за какво да се хвана. Всеки ден си повтарям, че тъкмо днес завесата ще се вдигне. И всяка вечер… — Бри потръпна.
Искаше му се да пристъпи към нея, да я прегърне. Лесно можеше да й предложи страст. Утешението беше опасно. Той остана застанал настрани.
— Утре няма да се налага да мислиш за това. Ще излезем на плаване. Сами с лодката. Слънце и море, това ще бъде всичко. Няма да има пред кого да играеш роля.
Няколко часа без преструвки, помисли си тя. Рийв й предлагаше безценен дар. Може би това означаваше същото и за него, ала той имаше това право. Бри сведе очи към пръстена, а след това погледна и към него.