— Така е. И аз съм си написала домашното. Въпреки това… — Бри прекара език по зъбите си и се отпусна назад, обхвана колене с длани. — Тя знаеше ли, че на жените в Кордина не им е било позволено да гласуват чак до края на Втората световна война? Приемало се е за благоволение, не за право. Семейният живот тук си е типично средиземноморски. Жената дължи подчинение, а съпругът има цялата власт.
— На теория или на практика? — попита веднага Рийв.
— От всичко, което видях, по-скоро на практика. Според конституцията, титлата на баща ми може да се предава само на мъжките наследници.
Рийв слушаше, загледан над вълните, също като нея.
— Това дразни ли те?
Тя го погледна със странен питащ поглед.
— Не, разбира се. Това, че нямам желание да управлявам, не означава, че законът е справедлив. Дядо ми е въвел избирателното право за жените на Кордина. Собственият ми баща е направил още повече, като е назначил жени на ръководни постове, ала промените са изключително бавни.
— Несъмнено е така.
— Ти си практичен и търпелив по природа. — Бри сви бързо рамене. — Аз обаче не съм. Когато промяната е за добро, не виждам причина тя да бъде забавяна.
— Не можеш да пренебрегнеш и човешкия елемент.
— Особено когато някои хора са така погълнати от традицията, че не виждат предимствата на прогреса.
— Лубе ли?
Бри го погледна с признателност.
— Сега вече разбирам защо баща ми толкова те цени, Рийв.
— Ти какво знаеш за Лубе?
— Мога да чета — отвърна простичко тя. — А също и да слушам. Картината, която виждам, е на един изключително консервативен човек. Надут. — Бри стана и се протегна така, че бикините се изпънаха по тялото й. — Истина е, че е чудесен министър, но по свой начин, а също така и много, много предпазлив. Четох в дневника си как се е опитал да ме разубеди да замина за Африка миналата година. Не било прилично за една жена. Също така смята, че не е прилично да се срещам с Националното събрание по въпросите на бюджета. — За миг пролича разочарованието й. Тя наистина, отбеляза Рийв, научава бързо. — Ако мъже като Лубе си постигат своето, жените няма да имат повече права от варенето на кафе и гледането на деца.
— Според мен тези неща могат да се постигнат единствено с общи усилия.
Бри му се усмихна, очевидно развеселена и по-спокойна.
— Но, от друга страна, ти не си чак такъв традиционалист. Майка ти е била съдия в различни райони. — Рийв я наблюдаваше, без да трепне. — Написала съм си домашното — напомни му тя. — Не можех да не го направа. Завършил си Американския университет с отличие. При сегашните обстоятелства ми се струва интересно, че имаш диплома по психология.
— Необходима ми беше — отвърна небрежно той, — за кариерата, която съм си избрал.
— Така е. След две години и половина в полицията и три отличия за храброст, си минал под прикритие. Тук вече фактите се губят, но се носи слух, че си бил в екипа, който разбил една от основните криминални групировки, действали в Окръг Колумбия. Освен това се говори, че по настояване на един американски сенатор си служил и в силите за сигурност. С твоето име, интелигентност и такова досие лесно са могъл да се издигнеш до чин капитан, независимо от възрастта. Въпреки това си предпочел да напуснеш завинаги.
— За човек, който твърди, че знае много малко за мен, си научила доста.
— Това не ми дава нищо за теб самия. — Бри се приближи до борда. — Искам да се поразхладя. Ще дойдеш ли? — Преди още да отговори, тя вече бе скочила и плисна във водата.
Беше невероятно предизвикателна, а Рийв все още не бе разбрал дали това бе нарочно. Изправи се замислен. Да открие това можеше да се окаже истински урок. Елегантно като нея той скочи във водата.
— Колко приятно — възкликна Бри, докато плуваше бавно наоколо. Вече се бе гмуркала и косата й бе полепнала по лицето. Капките вода и слънцето я превърнаха в медна на цвят. Без грим, на силното слънце, лицето й бе толкова изящно. Това бе лице и тен, които фотографите се надпреварваха да запечатват. Като образ, мислеше си Рийв, докато я следваше в хладната вода, тя бе безупречна. Като образ го бе заинтригувала безкрайно много, както всеки образ интригува мъжа. Това бе жената, за която копнееше. Все още му предстоеше да разбере дали ще съумее да раздели образа от жената и да има това, което иска. Беше работил в полицията достатъчно дълго и знаеше прекрасно, че всяка постъпка си има своите последствия. За всяко нещо, което желаеш, трябва да се плати. А сега изобщо не му беше ясно каква можеше да е цената.