— Казаха ми, че използваш басейна всеки ден — подзе Бри и се отпусна назад, за да си намокри отново косата. — Добър плувец ли си?
Той правеше минимални движения, колкото да се държа над водата.
— Да.
— Може някоя сутрин да дойда с теб. Вече наваксах голяма част от работата и мога да си позволя да загубя по час-два. Рийв… — Тя загреба вода в шепи и я остави да се оттече в морето. — Нали знаеш, че балът на ПДИ е само след няколко седмици.
— Трябва да съм глух, за да не разбера. В балната зала всеки ден цари такава суматоха и шум.
— Няма как — отвърна небрежно Бри. — Казвам го единствено защото трябва да го знаеш като мой… — Погледът и машинално се плъзна към пръстена на лявата й ръка. Въпреки че я наблюдаваше внимателно, той не можа да разгадае изражението й. — Като мой годеник — продължи тя, — ще трябва да откриеш бала с мен и съвсем буквално да си домакин.
Рийв наблюдаваше как косата й се стели сред вълните.
— Е, и?
— До бала можем да сведем появяването си на обществени места до минимум. Отвличането, въпреки че го омаловажаваме, е чудесна възможност да се спотаим, както и да бъдем по-дискретни по отношение на годежа. Балът обаче е събитие от първостепенно значение и ще присъстват много представители на медиите, а и доста други хора. Чудя се дали татко е взел под внимание обществения натиск, под който ще бъдеш, когато те помоли да приемеш тази длъжност…
Той се отпусна по-ниско във водата и се приближи до нея, ала не достатъчно, за да я докосне.
— Мислиш, че няма да успея да се справя ли?
Бри премигна, а след това се разсмя.
— Нямам никакви съмнения, че ще се справиш блестящо. Все пак Александър се възхищава от ума ти, а Бенет от облеклото ти. Не би могъл да имаш по-добри поръчители.
Рийв вече се забавляваше.
— Е, и?
— Просто колкото по-дълго продължава това, толкова повече работата се задълбочава. След като развалим годежа, ще трябва да се оправяш с последствията, може би дори години наред.
Той се отпусна по гръб и затвори очи.
— Не се притеснявай за това, Бри. Няма да имам проблеми.
— Тъкмо затова се притеснявам — настоя тя. — Все пак аз съм причината за всичко.
— Не. — Отговорът бе съвсем кратък. — Причината е похитителят ти.
За момент Бри не каза нищо. Все пак Рийв бе насочил разговора в желаната от нея посока. Не бе сигурна дали да се възползва от тази възможност, но реши да действа.
— Рийв, няма да те питам дали си добър полицай. Нито дали си добър като частен детектив. Данните за теб са достатъчно красноречиви. Само че щастлив ли си с тази работа?
Този път той се умълча. Притвори очи и усети как слънчевите лъчи го изгарят, докато водата леко се плискаше около тялото му. Все още пристъпваше по жаравата.
Никой никога не го бе питал дали бе щастлив с тази работа. Истината бе, че той самият не си бе задавал този въпрос, поне доскоро. Отговорът бе, да. Ала също така и не.
— Да. Получавам известно удовлетворение от работата си. Вярвах в това, което вършех в полицията. Сега вече поемам единствено случаи, в чиято правота съм убеден.
— Тогава защо не разследваш отвличането, вместо да ме пазиш?
Рийв се премести така, че водата да стига до раменете му, за да може да я вижда. Чудил се бе кога ли тя ще зададе този въпрос.
— Аз съм частен детектив, вече не работя като ченге. Както и да е, тук нямам никакви правомощия.
— Не ти говоря за правилата и законите, а за желание.
— Едно от нещата, на които най-силно се възхищавам у теб и което най-много ме дразни, е прозорливостта ти. — Зачуди се каква ли щеше да бъде сега косата й при допир, докато бе още мокра от морската вода, и се поддаде на импулса да я докосне. Зачуди се как ли ще реагира Бри, ако знаеше, че вече се бе опитал да подпита някои неща, че се бе вмъкнал зад завесите на протокола и си бе направил свои собствени заключения, но без да й казва. При шаха дори кралицата можеше да бъде използвана като пешка. — Да, мислил съм за това. Отговорът му прозвуча небрежно, ала не достатъчно. — Докато баща ти не ми каже, официално съм охранител. Само охранител.
Тя усети лекото подръпване, докато пръстите му се вплитаха в косата й. Леко, съвсем леко краката им се докоснаха под водата.
— А ако те помоли? Тогава ще обмислиш ли тази възможност?
Ръката му продължаваше да си играе с косата й, но въпросът й го бе разсеял.
— Какво искаш, Бри?
— Помощ. Нито от баща ми, нито от Лубе научавам нещо за хода на разследването. Те ме закрилят, Рийв. И двамата се стремят да ме обвият в пашкул, а това никак не ми е по вкуса.
— Значи искаш да се ослушам и да ти кажа какво става.