— Щях да го направя сама, но пък ти имаш много повече опит. А и… — Тя му се усмихна. — Няма начин и крачка да направя без теб.
— Вече ми намерихте друго предназначение, така ли, Ваша Светлост?
Бри вдигна едната си вежда и макар да беше съвършено мокра, достойнството й бе неоспоримо.
— По-скоро не. — Той я пусна. Май беше дошло времето да я използва и да се остави да бъде използван в по-пряк смисъл.
— Ще си помисля.
Тя прецени, че ще бъде по-добра стратегия да се оттегли, отколкото да нападне.
— Ще трябва да се задоволя и с това. — С три бързи загребвания стигна до лодката и се изтегли на борда. — Какво ще кажеш да опитаме виното и студеното пилешко, което ни е приготвила бавачката?
Рийв сръчно се прехвърли до нея и остана прав за момент, за да се оттече водата.
— Бавачката винаги ли поема задълженията и на твой снабдител?
— На нея й е приятно. За нея сме все още деца.
— Добре, тогава. Да не оставяме храната да се развали.
— А, ето я отново типичната ти практичност. — Бри взе кърпата и бързо попи косата си, а след това я захвърли на една страна. — Добре, ела в кабината и ми помогни. Доколкото разбрах, има и ябълков щрудел. — Кожата й все още блестеше от капките вода, когато се спусна в малката кабина. — Справяш се много добре на вода — отбеляза тя, когато той я последва.
— С баща ми често ходехме да плаваме.
— Ходехте? — Бри взе бутилка вино от хладилника, погледна етикета и кимна доволно.
— През последните години не ни оставаше много време.
— Ала сте близки?
Рийв се огледа бързо, откри тирбушона и пое бутилката от нея.
— Да, близки сме.
— И той ли е като баща ми? Искам да кажа… — Тя чу тихото изпукване на тапата и се огледа за чаши. — И той ли е такъв достоен и впечатляващ?
— Така ли възприемаш баща си?
— Май да. — Бри леко се намръщи, докато Рийв разливаше виното. — И мил, също така, но много сдържан. — Знаеше много добре, че баща й я обича, ала страната и властта идваха на първо място. — Мъже в тяхното положение трябва да са такива. И ти си такъв.
Той се усмихна и докосна чашата й със своята.
— Достоен, впечатляващ или мил?
— Сдържан — отвърна тя и го погледна, докато отпиваше. — Все ме караш да се чудя за какво си мислиш, докато ме наблюдаваш.
Усети виното хладно и сухо на небцето си.
— Струва ми се, че знаеш.
— Не съвсем. — Бри отпи нова глътка с надеждата Рийв да не се досети, че го прави за кураж. — Знам, че искаш да ме любиш.
Слънцето се промъкна през отворената врата и я огря.
— Да.
— Питам се защо? — Тя свали чашата и я задържа с две ръце. — С всяка жена, която срещнеш, ли искаш да се любиш?
При други обстоятелства би си помислил, че Бри го поощрява, ала въпросът й бе напълно откровен. Затова й отвърна по същия начин.
— Не.
Тя се усмихна леко, въпреки че едва сдържаше нервите си. Така ли се играеше тази игра, чудеше се Бри. А дали тя се опитваше да играе игра?
— Тогава с почти всяка.
— Само ако отговаря на определени условия.
— И какви са те?
Той обрамчи лицето й с длани.
— Ако ме карат да мисля за тях още със събуждането, още преди да съм се сетил кой ден е.
— Разбирам. — Бри завъртя чашата в ръце. Пръстите й бяха овлажнели от нерви, но не трепереха. — За мен ли мислиш още щом се събудиш?
— Ласкателства ли търсиш, Габриела?
— Не.
Рийв наклони главата й още малко назад. Тя не се стегна, не се отдръпна и той отново усети, че Бри не се притесняваше, а бе изпълнена с очакване.
— Какво тогава?
— Искам да разбера. Не познавам нито себе си, нито миналото си и искам да разбера дали ти ме привличаш единствено заради желанието да бъда с мъж.
Това бе прекалено откровено, помисли си Рийв. Не звучеше особено ласкателно, бе прекалено откровено. Сам си го бе изпросил. Когато пое чашата с вино от ръцете й и я остави, той забеляза колко стегнати бяха пръстите й. Това го изпълни с известно задоволство.
— А аз привличам ли те?
— Ласкателства ли търсиш?
В очите й блеснаха весели искри. Рийв забеляза, че тя се усмихна.
— Не. — Леко и ненастойчиво той докосна устните й, без да откъсват поглед един от друг. — Очевидно и двамата желаем едно и също.
— Може би. — Бри се поколеба за момент, преди да положи длани на раменете му. — Може би е време да разберем дали е точно това.
Точно така искаше Рийв да се случи — далече от двореца, далече от стените. Долавяше се единствено плясъка на вълните, приглушен, ритмичен и спокоен. Кабината бе малка и ниска. Имаше сенки, имаше слънце. Бяха сами.
Точно така искаше той да се случи, въпреки че в този момент се поколеба. Тя изглеждаше толкова нежна. Нежна, а Рийв се бе съгласил да я пази и защитава. Каква обективност щеше да му остане, ако станеха любовници? Бри се вдигна на пръсти и докосна устните му отново. Той усети удоволствието, сладостта, желанието в себе си и се предаде.