Рийв наблюдаваше изпитателно мъжа, седнал срещу него. Забеляза, че бащата отчаяно се бори да запази самообладание. Без да продума, Рийв извади една от своите цигари, запали я и остави на Арманд още няколко минути.
— Разкажи ми.
— Тя не помни нищо.
— Не си спомня кой я е отвлякъл? — Леко намръщен, Рийв се загледа във върха на обувката си. — А изобщо видяла ли ги е?
— Тя не помни абсолютно нищо — повтори Арманд и вдигна глава. — Дори и собственото си име.
Рийв веднага прецени казаното и вероятните последици. Кимна, без да изразява мислите, които препускаха в главата му.
— Доколкото знам, временната амнезия е често срещано явление след подобно преживяване. Какво мисли лекарят?
— Скоро ще говоря с него. — Напрежението, което го бе притискало шест дни, му личеше, ала той не позволи то да проличи и в гласа му. — Ти дойде, щом те повиках, Рийв. Дори не ме попита защо.
— Не.
— Като американски гражданин нямаш никакви задължения към мен.
Рийв изпусна тънка струя дим от вирджинския тютюн и той се смеси с белите кълба от френската цигара на Арманд.
— Нямам.
Арманд леко сви устни. Същият като баща си, помисли си принцът. На Рийв Макджий можеше да има доверие, също както и на баща му. Щеше да му повери най-скъпото, което притежаваше.
— За човек в моето положение винаги има известна опасност. Нали знаеш?
— Всеки човек на властта се налага да живее с този проблем.
— Да. Както и децата на владетеля, заради произхода им. — За момеят той отклони поглед към ръцете си и към инкрустирания златен пръстен. Беше принц по рождение. Но също така беше и баща. До този момент никога не му се бе налагало да избира кое от двете да постави на първо място. Бе възпитан, обучен и създаден, за да управлява. Арманд бе с ясното съзнание, че първото му задължение бе към народа. — Децата ми, естествено, си имат лична охрана. — С внимателно прикрита ярост, той загаси цигарата си. — Както се видя, това не е било достатъчно. Бри, Габриела, често проявява нетърпение към охраната. Доста ревниво пази правото си на лично уединение. Вероятно съм я разглезил. Ала ние сме мирна страна, Рийв. Хората обичат кралското семейство на Кордина. Ако дъщеря ми успява да се изплъзне от охраната си от време на време, аз се старая да омаловажа въпроса.
— Така ли е било този път?
— Тя искаше да излезе на разходка с колата си в провинцията. Понякога го прави. Задълженията на титлата й са многобройни. Габриела има нужда да изпусне малко пара. Допреди шест дни, поне на мен, това ми се струваше напълно безобидно и затова допусках подобни дребни бягства.
Гласът на Арманд подсказа на Рийв, че мъжът пред него ръководи семейството си, също както и страната, справедливо и безпристрастно. Той прибави и това впечатление към останалата част от информацията.
— Преди шест дни — повтори Рийв. — Тогава дъщеря ти е била отвлечена.
Арманд кимна спокойно. Тук бяха необходими факти, емоциите само биха объркали нещата.
— Докато не разберем със сигурност кой я е отвлякъл и защо, не бива да й се позволява дори и нещо толкова безобидно. Готов съм да поверя живота си на кралската гвардия. Но не мога да им поверя дъщеря си.
Рийв внимателно изтръска цигарата си. Смисълът в думите на владетеля бе напълно очевиден.
— Аз вече не работя в полицията, Арманд. А ти нямаш нужда от ченге.
— Ти си имаш свой бизнес. Доколкото разбрах, си специалист в областта на тероризма.
— В моята страна — изтъкна Рийв. — Нямам никакви правомощия в Кордина. — Усети, че любопитството му го подтиква да направи още една крачка. Той нетърпеливо се намръщи към Арманд. — През годините имах възможност да създам много връзки. Мога да ти дам имената на добри специалисти. Ако търсиш бодигард за принцесата…
— Търся човек, на когото мога да поверя живота на дъщеря си — прекъсна го Арманд. Каза го тихо, ала с нетърпяща възражения властна нотка. — Мъж, който ще съумее да запази обективността си не по-зле от мен. Мъж, който има опита да се справя с потенциално взривоопасна ситуация… С финес. Аз внимателно следях кариерата ти. — Той се усмихна на недоумяващото изражение на Рийв. — Имам известни връзки във Вашингтон. Досието ти е безупречно, Рийв. Баща ти може да се гордее с теб.
Рийв се размърда с неудобство при споменаването на баща му. Та това е прекалено лично, помисли си той. Така само ще му бъде по-трудно да приеме и да бъде обективен, както и да откаже любезно и без да изпитва вина.
— Много благодаря. Само че аз не съм ченге. Не съм и бодигард. Аз съм фермер.