— Абсолютно нищо. Понякога се чудя дали изобщо ще успея да си спомня.
— Ала лекарите са оптимистично настроени, Ваша Светлост.
— Лекари. Нагледах се вече на лекари. Все повтарят да имам търпение. — Тя въздъхна и започна да пренарежда гардениите във вазата. — А как да имам търпение, след като ми се проявяват отделни проблясъци за това, коя съм и какво ми се е случило.
— Но и проблясъците са нещо. — Джанет пристъпи още една крачка по-близо и след кратко колебание положи ръка върху ръката на Бри. — Нали си спомняте поне малко нещо.
— Не… Това са само впечатления. Нищо конкретно. — Проблясъкът, свързан с ножа, бе за нещо остро и прекалено грозно, за да се замисля. Имаше нужда ОТ спомен, който умът й щеше да приеме с готовност, спомен, който да я успокои. — Конкретните неща се подреждат едно до друго, нали Джанет?
— Не съм лекар, Ваша Светлост, ала според мен трябва да приемете настоящето положение.
— Тоест, че животът ми е започнал преди по-малко от месец ли? — Бри поклати глава. — Не, не мога. Не искам. Ще открия каквото трябва.
Един етаж над тях Александър седеше в просторния си кабинет и наблюдаваше Рийв. Беше обмислил тази среща изключително внимателно и смяташе, че има право да я проведе.
— Благодаря ти, че ми отдели време, Рийв.
— Сигурен съм, че става въпрос за нещо важно, Алекс.
— Габриела е много важна.
Рийв кимна бавно.
— За всички ни.
Това не беше отговорът, който очакваше. Но той добре познаваше важността на неочакваните ходове.
— Много ценя всичко, което правиш, Рийв, и знам, че баща ми разчита изключително много на едно старо приятелство. Положението ти тук става все по-важно с всеки изминал ден.
Рийв се отпусна на стола. Въпреки че ги деляха поне десет години, той нямаше впечатление, че срещу него седи момче. Александър бе станал мъж много по-рано от връстниците си. Рийв обмисли следващия си ход и реши, че агресивното настъпление ще бъде най-подходящо.
— Да не би да се притесняваш заради възможността да ти стана зет, Алекс?
Ако принцът се разгневи, той успя добре да го скрие.
— И двамата знаем каква игра се играе. Загрижен съм за Габриела. Сега тя е много уязвима, прекалено уязвима. Тъй като по желание на баща ми си по-близък с нея, отколкото семейството й, можеш да наблюдаваш и да съветваш.
— Да не би да се притесняваш, че бих могъл да забележа нещо, което не ми влиза в работата, или че ще й дам неподходящ съвет?
Алекс разпери ръце върху бюрото.
— Сега вече разбирам защо баща ми ти се възхищава, Рийв. И ми се струва, че знам защо Бри ти има доверие.
— Не, не разбираш.
— Напротив. — Той не проявяваше несигурност. Мъж в положението на Александър не можеше да си го позволи. Ала въпреки това замълча за момент. Искаше да е сигурен, че бе подбрал подходящите думи, съответния тон. — Сигурен съм, че що се отнася до сигурността на Бри, тя е в добри ръце. Що се отнася за останалото… — Той срещна погледа на Рийв. Никой не отклони очи. — Що се отнася до останалото, ще се погрижа или да те изпратят да си ходиш, или да те наблюдават много внимателно.
— Напълно справедливо. — Рийв си извади цигара. Алекс поклати глава, когато му предложи и на него. — Значи нямаш нищо против положението ми на бодигард, но се притесняваш от една по-интимна връзка.
— Много добре знаеш, че възразих… Не, нека бъдем откровени… Борих се с всички сили против годежа ти със сестра ми.
— Разбирам, че и двамата с Лубе изразихте известни съмнения.
— Не ми е приятно, че мнението ми съвпада с това на Лубе — измърмори Александър и се усмихна на Рийв откровено и открито. — Баща ми смята талантите и опита на Лубе като министър за компенсация на всичките му отживели идеи за толкова много неща.
— Да не забравяме за накуцването му. — Щом видя изражението на Александър, Рийв издуха облак дим. — Двете семейства знаят много за историята си. Баща ми е бил в колата с Лубе и принца, когато са катастрофирали преди тридесет и пет години. Баща ти си е счупил ръката, а моят имал леко сътресение, ала за съжаление Лубе е бил най-сериозно наранен.
— Катастрофата няма нищо общо със сегашния му пост.
— Сигурен съм, че е така. Баща ти не действа по този начин. Но вероятно проявява повече толерантност. Той е карал, когато се е случило. Угризенията са напълно човешко чувство. Така или иначе… — Рийв реши да смени темата. — Това просто показва, че семействата ви са обвързани в известно отношение. Старо приятелство, стари връзки. Годежът ми със сестра ти бе приет лесно именно поради тази причина.