— А ти лесно ли го прие?
Този път Рийв се поколеба.
— Алекс, какво предпочиташ, отговор, който да те успокои, или истината?
— Истината.
— За мен не бе никак лесно да се съглася на този измислен годеж с Габриела. Не ми е никак лесно да се представям за неин годеник, нито пък да гледам пръстена си на ръката й. Никак не ми е лесно — отвърна бавно Рийв. — Истината е, че съм влюбен в нея.
Александър не отговори, нито пък показа, че е изненадан. След малко протегна ръка и прокара пръст по сребърната рамка на една снимка. Сестра му го гледаше, усмихната, прекрасна.
— Какво смяташ да правиш?
Рийв вдигна вежда.
— Не би ли трябвало баща ти да ме попита, Алекс?
— Но ти не си казал на баща ми.
— Не съм. — Рийв загаси цигарата си с бавно движение. — Нищо няма да правя. Много добре съзнавам какви са отговорностите и ограниченията, докато съм край сестра ти.
— Разбирам. — Александър взе химикалка и я завъртя между пръстите си. Май не познаваше Рийв Макджий толкова добре, колкото си мислеше. — Ами чувствата на Бри?
— Чувствата на Бри са си нейни. Тя няма нужда от нови усложнения, поне в този момент. След като си спомни, повече няма да има нужда от мен.
— И това е всичко.
— Аз съм реалист. Каквото и да се получи между мен и Бри сега, то може много лесно да се промени, когато тя си върне паметта.
— И ти ще й помогнеш да стигне този момент.
— Трябва да си спомни — заяви Рийв. — Бри страда.
Алекс погледна отново снимката и се почувства отговорен.
— Знам.
— Наистина ли? А знаеш ли колко виновна се чувства, че не може да си спомни хората, които търсят любовта й? Знаеш ли колко е уплашена, когато някой от сънищата й я отведе на ръба на спомените, а след това изчезне?
— Не. — Александър пусна химикалката. — Тя не ми се доверява… Мисля, че разбирам защо. И ми се струва, че разбирам защо баща ми ти има сляпо доверие. — Погледна ръцете си и се почувства безпомощен. — Сънува ли?
— Спомня си тъмнината, чува гласове и се страхува. — Той се сети за съня й с ножа, ала не го спомена. Бри сама щеше да прецени дали да говори по този въпрос. — Според мен има и още.
— Разбирам. Сега вече разбирам повече. — Погледът на Александър отново се прикова в лицето на детектива. — Имаш право да изпитваш неприятно чувство от въпросите ми, Рийв, но и аз имам право да ги задавам.
— Точно така. — Рийв стана и сам сложи край на разговора. — Просто не бива да забравяш, че ще направя всичко, което ми е по силите, за да опазя сестра ти.
Алекс също се изправи.
— Точно така.
Беше късно, когато Рийв застана под горещия успокояващ душ. Имаше нужда от него много повече, отколкото от празното си легло. Тази вечер бе придружил Бри на някаква вечеря, където ги обсипаха с въпроси за сватбата. Кога, кой, къде? Колко? Скоро ли? А поканените?
Ако нещата не започнеха да си идват на мястото след бала, вече нямаше да могат да използват приготовленията и организацията заради това, че не правят планове.
Сега се нуждаеха единствено от една измислена дата за сватбата, мислеше си той, докато водата го обливаше и се стичаше по врата му. Ако нещо не се променеше, двамата щяха да се озоват пред олтара, само и само да накарат злите езици да млъкнат. Това май бе върхът и на фантазиите, и на глупостта, каза си Рийв. Да се оженят, само и само да спрат слуховете. Ами тогава пък колко по-трудно щеше да бъде в сравнение със сега?
Тази вечер трябваше да седи по време на вечерята, да я наблюдава и да приема поздравления за невероятния си късмет. Седеше на няколко крачки от нея и си спомняше всичко, което двамата бяха изпитали на тясната койка в кабината.
Бедата бе, че той си спомняше преживяното прекалено живо, искаше прекалено много. След това беше изключително внимателен и избягваше всяка възможност да остават съвсем сами. Когато не бяха в двореца или в колата, се налагаше да ходят на някой прием или на някое от нейните благотворителни събития. Придружаваше я до централата на ПДИ или до Червения кръст. Ходеха заедно в музея, ала нито тя, нито Рийв предложи да отидат отново на плаване.
Не можеха да си го позволят, реши той, когато излезе от душа. Да пристъпи правилата и да се влюби в нея съвсем не бе предварително планирано. Все още имаше задача, която се налагаше да изпълнява. Тя пък трябваше да преоткрие живота си. Когато и двете им задачи бяха успешно завършени, тогава и връзката помежду им щеше да прекъсне.
Така беше редно, мислеше си Рийв. С кърпа, вързана на кръста, той метна още една на косата си. Не можеше да си представи Бри в неподдържаната къща в планината. А и неговото място не беше в двореца. Нещата бяха изключително прости.