Затова бе нежен и ласкав. Всичко между тях тази вечер щеше да е незабравимо и за двамата.
Не можеше да откъсне устни от нея, от дългите изваяни бедра. Знаеше колко бе силна. Все пак я бе следвал дни наред и на работа, и на официални събития, които изискваха много. А кожата й бе нежна, чувствителна. Тялото й бе дребно, деликатното тяло на жена, преминала живота си в разкош. Ала Бри притежаваше ума на жена, която не приемаше нито един миг за даденост.
Затова ли я обичаше? Всъщност имаше ли значение?
Тя въздишаше, докато устните му обхождаха тялото й. Той докосваше места, за които дори не бе предполагала, че съществуват. Този нов свят бе тъмен, но в него не се прокрадваше страх. Само очакване. То пулсираше в нея, смесваше се с възбуда, жажда, задоволство. И всяко чувство изместваше предишното.
В нощта се провикваха птици, ала Бри долавяше единствено гласа на Рийв, докато шептеше името й. Бризът галеше лицето й, но дъхът му, опарил кожата й, бе по-сладък. Чаршафите бяха меки, хладни, а когато се допираха до кожата й, сякаш и те пламваха. Ако отвореше очи, щеше да види как ръката й се плъзва по неговата кожа. Тя ликуваше.
Езикът му проследяваше, дразнеше, милваше, измъчваше я. И изведнъж тъмният свят се отдръпна пред неочаквано нахлулата светлина.
Усети как пръстите й стискат завивката. Усещаше, че извиква името му безброй пъти. Усещаше, че удоволствието я поглъща и не успява да го понесе. Когато той се отдръпна, Бри осъзна, че Рийв й даваше много. Ако притежаваше силата, можеше да се протегне и да вземе, каквото пожелае. Тя откри тази неподозирана сила.
Мислите изчезнаха. Появиха се нови, непонятни. Искаше го, напълно, завинаги. Искаше да усети как силата, която я владее, нахлува и в него. Искаше да го усети как тръпне, как е покорен. Бри също тръпнеше в омая, а той не й оставяше време да си поеме дъх, преди да възпламени отново и отново.
И тогава, когато вече знаеше, че не може да издържи повече, Рийв я облада с неустоимата сила на желанието, което бе потискал и владял.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Бри знаеше, че не бива да остава с него през нощта, но откри, че иска, че има нужда да спи до него, макар и само за няколко часа. Беше толкова лесно да забрави дискретността в тъмната притихнала нощ и да приеме онова, на което се отдават влюбените. Беше толкова прекрасно да се остави да заспи, докато ръката й стиска неговата. Ако на сутринта имаше някакви последствия, тези няколко часа щяха да й донесат утешение.
Рийв се събуди пръв и събуди и нея на зазоряване, докато светлината още бе сива и неясна. Това бе времето между деня и нощта, когато нощните птици заспиваха, а чучулигите се будеха. Тя усети леката му целувка на рамото си, въздъхна дълбоко и се сгуши по-близо до него. Лекото захапваме по ухото й я накара да потръпне, ала това бе лениво чувство, изпълнено със задоволство.
— Бри, слънцето изгрява.
— М-м-м, целуни ме отново.
Той я целуна отново, този път по устните и задълбочи целувката, докато не се убеди, че бе съвсем будна.
— Скоро прислугата ще стане и ще се разшета — каза Рийв, когато очите й се отвориха. — Не трябва да те заварват тук.
— Пак ли се притесняваш за доброто си име? — Тя се прозя и обви врата му с ръце.
Той се усмихна широко и с удоволствие покри с длан едната й гърда. Бри го караше да се чувства толкова… Уютно. Нима едва сега го забеляза?
— Естествено.
Доволна от себе си, тя сви пръсти в косата му.
— Както изглежда, успях да те компрометирам.
— Ти беше тази, която нахлу в стаята ми. А горкият аз, как можех да откажа на една принцеса?
Бри изви едната си вежда.
— Много разумна постъпка. Изключително… — Тя докосна с върха на езика си горната си устна. — Ако ти заповядам отново да ме любиш, сега, веднага…
— Ще ти кажа да си изнесеш малкото дупе от леглото. — Целуна я, без да й дава възможност да протестира. — Ваша Светлост.
— Много добре — каза надменно Бри и се претърколи настрани. Изправи се гола и разтърси коса. В този момент Рийв си каза, че това не бе Спящата красавица, която се събужда за живот, а жена, която познаваше и приемаше собствената си сила. — След като ме отблъскваш с такава лекота, ще трябва ти да дойдеш при мен следващия път. — Тя вдигна захвърления халат, но не го облече бързо. — Искам да кажа, че това е единственият ти изход, ако не искаш да те хвърля в тъмницата. А, доколкото знам, тя е дълбоко под земята, влажна и тъмна.