Името му напомни нещо. Това име Рийв бе чувал в неофициалните доклади, докато бе в тайните служби. Дебок бе бизнесмен, който успешно изнасяше наркотици, жени и оръжие. Той се занимаваше с всичко, от контролираните стоки, до експлозиви, които се доставяха на купувача, предложил най-висока цена.
Можеше да се каже, че бизнесът му бе успешен, поправи се Рийв, докато едно разследване, продължило три години, не разкри дейността му и не го разобличи. Вярваше се че през двете години в затвора Дебок продължаваше да дърпа конците на организацията си.
— Мислиш, че Дебок стои зад това?
— Дебок е отвлякъл Габриела — отвърна прямо Арманд. — Просто трябва да докажем кого е използвал.
— А ти знаеш ли? — Рийв замълча и се замисли. Ако бъдеше обвинен някой от близкото обкръжение, това означаваше скандал. Само едно неопровержимо доказателство щеше да свърши работа и да сложи край на маневрите на Дебок и на политическите машинации, които бе започнал. — Дебок може ли да дърпа конците на влиятелни личности в Кордина, дори и от килията?
— Той вярва, че вече е започнал. Мисля, че с това… — Арманд посочи с ръка термоса. — Ще бъде много лесно да затегнем примката около врата му. С другия участник ще бъде по-трудно. — Тежко сведе поглед към ръцете си и към пръстена, който само той имаше право да носи. Някакво чувство премина бързо по лицето му. На Рийв му се стори, че бе съжаление. — Казах ти, че знам къде Габриела е прекарала нощта.
— Да. С мен.
Чувството се появи отново, но бе обуздано начаса.
— Ти си син на стар мой приятел и мъж, когото много уважавам заради качествата, които притежаваш, ала ми е трудно да се успокоя, след като знам, че тя сама е отишла при теб. Приемам, че вече е жена. Въпреки това… — Той замълча за момент. — Кажи ми какви са чувствата ти към Габриела. Този път те питам като неин баща.
Без да сяда, Рийв погледна Арманд право в очите.
— Влюбен съм в нея.
Арманд усети болката на родителя, хем горчива, хем сладка, когато разбира, че детето му е отдало обичта и верността си на друг.
— Време е да ти разкажа какво е направено. А също така е време да те помоля за съвет. — Арманд посочи към стола и зачака. Нямаше други въпроси. Този път Рийв седна.
Разговаряха тихо и спокойно двадесет минути, всеки от тях потиснал личната си емоционалност. Арманд стана само веднъж и сипа и на двамата по чаша бренди. Планът бе съвършен. Той бе още една причина, поради която бе настоял Рийв да остане в Кордина, за да се възползва от ума и опита му.
Следяха заподозрените много внимателно. Щом Бри започнеше да си спомня, трябваше да направят следващата стъпка. Ако всичко минеше по план, Бри нямаше да е в беда.
Само че нещата не винаги протичаха така, както бе запланувано.
Бри влетя в кабинета си и откри, че Джанет подрежда папки. Все още стиснала документите в ръка, тя се обърна и направи реверанс.
— Ваша Светлост, не ви очаквах днес.
— Трябва да поработя. — Тръгна право към бюрото си и започна да прехвърля някакви документи. — Имаме ли подготвено отделно меню за гостите, които ще бъдат на вечерята преди бала?
— Калиграфът изпрати вариант и чака одобрението ви.
— А, ето го. — Бри изтегли тежкия кремав лист и прегледа изящно изписаните редове. Всяко едно от седемте ястия се придружаваше от отделно вино. Тя сама бе избрала вината. Всяко ястие бе по нейно предпочитание. Дори и най-придирчивите и претенциозни гости щяха да я поздравят. Менюто бе безупречно, съвършено, истинско произведение на изкуството, както на хартия, така и в действителност. В този момент избликна лошото й настроение.
— Това не се търпи. — Тя захвърли менюто, скочи и започна да крачи.
— Не е ли подходящо менюто, Ваша Светлост?
— Неподходящо ли? — Бри се изсмя и пъхна ръце в джобовете си. — Та то е самото съвършенство. Извикай калиграфа и му кажи да го прави. Петдесетината, които ще вечерят с нас преди бала, никога няма да забравят това меню. За него поне съм се погрижила, нали така? — В очите й избликна страст, когато се завъртя. — Незабравим спомен за избраните.
Тъй като не знаеше как да реагира, Джанет остана до библиотеката, все още стиснала папките.
— Да, Ваша Светлост.
— И въпреки това дори баща ми не прави подобно нещо за мен.
— Струва ми се, че ме разбрахте погрешно — започна Джанет. — Принц Арманд…
— Е преценил, че може да решава вместо мен — довърши изречението й Бри. — Играе игрички, крие нещата. Сигурна съм. Сигурна съм, въпреки че има стотици други неща, които не знам. Но ще разбера. — Бри сви ръцете си в юмруци. — И то скоро.