— Вие сте разтревожена. — Джанет остави папките в спретната купчинка, с която щеше да се заеме по-късно. — Ще ви поръчам кафе.
— Чакай. — Бри пристъпи към нея. — Кой ми прави кафето, Джанет?
Изненадана от тона, с който Бри й зададе въпроса, Джанет остави слушалката.
— Ами, приготвят го в кухнята, разбира се, Ваша Светлост. Само да звънна долу и…
На Бри й мина през ума, че няма никаква представа къде се намира кухнята. Дали преди бе знаела?
— Там ли ми приготвят термоса с кафето, когато поискам? — Пулсът й вече блъскаше учестено, когато тя направи още една крачка напред. — Когато излизам да се поразходя, Джанет?
Джанет направи някакъв неопределен жест с ръка.
— Предпочитате кафето си доста силно. Обикновено възрастната ви подчинена ви го вари. Възрастната рускиня.
— Бавачката — измърмори Бри. Не това искаше да чуе.
— Често съм ви чувала да се шегувате, че кафето й може да се задържи в изправен вид и без термоса. — Джанет се усмихна едва доловимо, сякаш за да поразведри обстановката. — Приготвя го в стаята си и отказва да даде на главния готвач рецептата.
— Значи тя ми дава термоса, преди да изляза.
— Това си е традиция. Ваша Светлост. Също и принц Бенет предпочита да даде ризата си на нея, вместо на прислужника, когато му е паднало някое от копчетата.
Започна да й се повдига, ала се овладя.
— Тя е доверен член на семейството от много отдавна.
— Смята се за нещо повече от прислугата, да, така е, Ваша Светлост. Принцеса Елизабет често настоявала тя да я придружава, вместо някоя от личните прислужнички, когато пътувала.
— Бавачката била ли е с майка ми в Париж? Била ли е с нея, когато майка ми се е разболяла?
— Така знам, Ваша Светлост. Предаността й към принцеса Елизабет е била удивителна.
И доста поизкривена, помисли си Бри. Или донякъде изкривена. Колко ли човека са имали достъп до термоса с кафе? Бри си наложи да се успокои, преди да зададе следващия си въпрос.
— Знаеш ли дали бавачката ми е донесла термоса с кафето в деня, когато съм тръгнала към малката ферма? В деня на отвличането.
— Ами, да. — Джанет се поколеба. — Тя ви го донесе тук. Гледахте едни писма, преди да тръгнете. Тя ви донесе кафето и ви се скара да си вземете сако. Вие й се изсмяхте и й обещахте да не тръгвате без връхна дреха и я отпратихте. Нямахте търпение да тръгнете, затова ми наредихте да се погрижа за другата част от кореспонденцията по-късно. Взехте термоса и тръгнахте.
— Никой ли не е влизал? — попита Бри.
— След като бавачката донесе термоса, не е влизал никой, чак докато потеглихте. Колата ви беше отпред. Аз ви изпратих лично до нея. Ваша Светлост… — Джанет потегна предпазливо ръка. — Дали е разумно да се тормозите с тези неща, да се обременявате с такива дребни подробности?
— Сигурно не е. — Бри пое ръката й за момент, а след това се обърна към прозореца. Господи, как й се искаше поговори с някоя жена. Каква голяма нужда имаше от доверие. — За днес няма да си ми необходима Джанет. Благодаря ти.
— Да, Ваша Светлост. Да ви поръчам ли кафе, преди да тръгнете?
— Не. — Тя за малко не се изсмя. — Не. Нещо не съм в настроение за кафе.
Не й се оставаше вътре, затворена между стените. Бри го разбра в момента, когато Джанет си тръгна. Реши, че й се иска чист въздух и слънце и излезе от кабинета. Въпреки че не съзнаваше, че го бе планирала, тя се озова на терасата, където бе стояла с Рийв първата вечер. Тук, на това място, той я бе целунал за пръв път. Тук бе започнала да изпитва заспалите си чувства.
През деня бе съвсем различно, помисли си Бри, докато вървеше покрай каменната стена, а след това се облегна на нея. Различно, наистина, но не по-малко прекрасно. Виждаха се планините, отрупани скали, които отделяха Кордина от останалата част на Европа. Те са били отлично защитно укрепление през изминалите векове, когато чуждите сили са изпитвали желание да контролират малката крайморска държава.
Ами морето, оградено от яките каменни диги? На места все още се виждаха топовете, поставени на стратегически точки, за да напомнят за пиратите с техните галери, както и за другите заплахи, идвали откъм морето.
Столицата бе съвсем наблизо, спокойна, старинна, доволна от определението „необичайна“, което й даваха всички.
Обичаше този град. Бри нямаше нужда да знае много за миналото си, за да е сигурна, че бе така. Кордина бе неин дом, нейно убежище. Тя бе нейното минало, нейното бъдеще. Всеки ден тук изпитваше желание да протегне ръка и да побере този град в дланта си. Всеки ден изпитваше омраза към преградата, която й пречеше да се наслади на спомените.