— Тогава да отиваме да се къпем веднага. — Кръстина я хвана под ръка. — Може ли да пием чай и да похапнем сладки в твоя апартамент? Както обикновено? Не мога да повярвам, че мина цяла година. Имаме да наваксваме толкова много неща.
Само да знаеш, мислеше Бри, докато вървеше по коридора.
— Разкажи ми за Рийв — настоя Кристина, след като си избра глазирана розова сладка от подноса.
Бри упорито разбъркваше чая си, въпреки че бе забравила да си сложи захар.
— Не знам какво да ти кажа.
— Всичко — заяви театрално Кристина. — Направо не ме сдържа от любопитство. — Тя изхлузи обувките си и сви крака под себе си. Напрежението от полета вече се разсейваше. Ала бе успяла да забележи, че Бри не бе никак спокойна. Отначало почти пренебрегна този факт и го отдаде на предстоящия бал. — Не е нужно да ми казваш как изглежда. — Тя размаха сладката, останала наполовина, а след това я пъхна в устата си. — Което и списание да взема, снимката му е там. Забавен ли е?
Бри се замисли за деня на лодката, за разходките с кола, на които понякога ходеха покрай брега. Сети се и за официалните вечери, на които трябваше да присъстват, когато той прошепваше на ухото и нещо грубо, но съвършено точно.
— Да. — Отговорът я накара да се усмихне. — Забавен е. И е силен. Умен и доста арогантен.
— Добре си се подредила — измърмори Кристина, докато наблюдаваше лицето на приятелката си. — Радвам се за теб.
Бри се опита да се усмихне, но не й се отдаде. Затова вдигна чашата.
— Скоро ще се запознаете и сама ще го прецениш.
— М-м-м… — Кристина огледа подноса с елегантните сладки, направи си мислено забележка, но въпреки това си избра нова. — Това е едно от нещата, които ме притесняват.
Бри веднага застана нащрек и остави чашата.
— Притеснява ли те?
— Ами да, Бри. Къде се запознахте? Не мога да повярвам, че си срещнала този страхотен, умен, арогантен мъж миналата година, докато си била в Щатите, а след това прекара при мен цели три дни и не обели нито дума.
— Кралските особи трябва да проявяват дискретност — отвърна небрежно Бри и се престори, че сладките много са я заинтригували.
— Но не чак толкова дискретни — отвърна Кристина с пълна уста. — Всъщност спомням се, че ми разказваше, и то много добре си го спомням, че в живота ти няма никой и че не се интересуваш кой знае колко от мъже. Аз се съгласих на драго сърце, защото тъкмо бях приключила една ужасна връзка.
Бри усети, че затъва по-дълбоко.
— Май не съм била особено сигурна нито в моите чувства, нито в неговите…
— И как така изведнъж се получи от разстояние?
— Връзката тръгва от бащите ни. — Тя веднага изрови нещо, което бе чула Рийв да споменава веднъж, нещо, което почти бе забравила. — Всъщност, запознахме се преди години, тук, в Кордина. На тържеството по случай рождения ми ден.
— Нали няма да ми ги пробутваш, че още тогава си хлътнала по него?
Бри само сви рамене. Как можеше да потвърди или да отрече нещо, за което нямаше представа?
— Хайде, казвай! — Кристина си доля чай. Тъй като идеята й се стори доста примамлива, тя забрави подробностите. — Затова, значи, не проявяваше никакъв интерес към всички онези великолепни мъже в Париж. Радвам се за теб.
Кристина постави небрежно, ала нежно ръка върху ръката на Бри. Това бе леко приятелско докосване. Очите на Бри се напълниха със сълзи и тя с усилие ги потисна.
— Радвам се, че е бил до теб след… — Кристина прекъсна думите си и загуби всякакъв интерес към чая. Спусна крака на земята и отново докосна ръката на приятелката си, но този път по-силно. — Бри, разкажи ми, моля те. В пресата само споменаха нещо бегло. Знам, че не са хванали виновниците и това е наистина нетърпимо.
— Полицията още води разследване.
— Ала не са хванали никого. Ще можеш ли да запазиш спокойствие, докато ги пипнат, защото знам, че аз няма да мога.
— Не. — Тъй като не можеше повече да остане седнала Бри стана и стисна ръце. — Наистина не мога. Опитах да продължа със задълженията си, но това е все едно че чакаш и не знаеш какво става.
— О, Бри. — Кристина бе до нея и я прегърна. — Не искам да те насилвам, но ние винаги сме са споделяли всичко. Толкова се страхувах за теб. — Очите й се напълниха със сълзи, а тя ги изтри нервно. — По дяволите, казах си, че няма да го допускам, ала не мога да се сдържа. Всеки път, когато си помисля какво беше, когато отворех вестник и видех заглавията…
Бри отстъпи крачка назад пред този изблик на чувства.
— Не бива да мислиш повече. Свършено е.
Сълзите преминаха, но остана учудването.
— Извинявай. — Наранена, ала без да е сигурна защо се чувства така, Кристина посегна към чантата си. — Прекалено лесно е да забравиш кой си в действителност и по какви правила трябва да живееш.