Когато Рийв влезе в апартамента й, нея я нямаше. Видя, че в подноса не бе останала нито една сладка, забеляза, че чаят бе изстинал. Не пропусна и чашите за бренди. Интересно, помисли си той. Знаеше, че Бри пие много малко, а през деня почти никога. Реши, че или е била много спокойна, или превъзбудена.
Казаха му, че бе с Кристина Хамилтън от хюстънския клон на фамилията Хамилтън. Рийв се отпусна на пети и огледа отново уликите, останали от чаеното пиршество. Той вече бе проверил внимателно старата приятелка на Бри от университета. Беше минало времето, когато можеше да си позволи да остави нещо на случайността. Звънна на приятел в окръг Колумбия, който му дължеше услуга, и разбра за Кристина Хамилтън всичко, от рождената й дата, до наличността в банковата й сметка. Не откри обаче нищо тайно или скрито. Въпреки това се почувства неловко.
Не точно неловко, призна Рийв пред себе си, докато оглеждаше дневната от апартамента на Бри. Ревнуваше. Ревнуваше, защото тя бе прекарала времето си с някой друг. Та това беше смешно. Не му бе приятно да си мисли, че бе така привързан към някоя жена, та не можеше да понесе мисълта, че са били разделени цял един следобед. Не му бе приятно, че бе неразумен, нито пък че бе така хлътнал.
Тук ставаше дума за нейната безопасност, напомни си той. Чувствата му към нея бяха обвити в загриженост. Това бе напълно естествено, ала усещането не бе никак приятно. Когато вече нямаше за какво да се чувства загрижен, сигурно и чувствата му щяха да се променят. Беше логично. А и сигурно щеше да бъде най-добре. Но, каза си кисело Рийв, едва ли.
Дори и в този момент усещаше мириса й, въпреки че стаята бе наситена с аромата на цветята във вазите. Усещаше го, този изключително женствен, сексапилен и много френски аромат, който обикновено се стелеше около нея. Представи си я как седи на канапето и отпива чай, гризва някаква сладка с удоволствие, а може би дори без да я забелязва. Бри ядеше толкова малко.
Имаше и напрежение. Знаеше го със сигурност и го мразеше. Щеше да се чувства като измамница, докато говореше със старата си приятелка, която сега бе непознат за нея човек.
Затова ли всичко бе така осезаемо, чудеше се той. От всички в живота й Рийв бе единственият, с когото тя не бе имала общо минало, което да си спомня. Не ги свързваха години, които да ги сближават или отчуждават. Съществуваше само настоящето.
И онази единствена нощ преди, когато бе танцувал с нея валс на лунната светлина.
Идиот! Прокара ръка през косата си. Беше пълен идиот, щом си въобразяваше, че дори и без амнезията Бри щеше да си спомня няколко танца с мъж на шестнадесетия си рожден ден. И то само защото той никога не бе забравил. Никога не успя да забрави. Дали е бил влюбен в нея през всичкото това време? Или само в образа й?
Рийв взе една обеца, която бе свалила и зарязала небрежно на масичката. Беше елегантна, златна с диаманти. Едновременно сложна и семпла, тя се променяше, когато я обърнеш, също като жената, която я носеше. Също като жената. Той я завъртя между пръстите си и се зачуди дали не бе просто образът, който го бе пленил.
Знаеше прекалено много за нея, помисли си Рийв. Прекалено много подробности, които не му бе работа да знае. Обичаше водата във ваната прекалено гореща, събираше стари снимки на хора, които никога не бе познавала. Някога бе имала тайната мечта да танцува с кралския балет. На петнадесет се бе чудила дали не е влюбена в младия градинар.
Беше научил преди нея всички тези подробности от живота й. Беше ги откраднал от нея, от дневниците на момичето, които прочете, за да си свърши работата. Когато Бри си спомнеше всичко и когато отново го погледнеше, колко ли щеше да го презира за натрапничеството?
Знаеше как двамата похитители бяха променили живота й, как бяха откраднали миналото й. Знаеше кои са и защо го бяха сторили. Заради нея се сдържаше да не й разкрие истината. Можеше само да я наблюдава и да бди над нея. А когато тя узнаеше всичко, когато отново го погледнеше, колко ли щеше да го презира заради скритите истини?
Ала как да й разкрие, че двама души, които са непрестанно до нея, двама, на които има доверие, са заговорничели срещу нея? Използвали са я. Истината можеше и да облекчи неговото съзнание, но как ли щеше да се отрази на Бри?
Вече бе минало времето, когато можеше да рискува.
Чу, че вратата на спалнята се отваря и остана с обецата в ръка.
— Да, благодаря ти, Бернадет. Моля те само да ми напълниш ваната. Аз сама ще се погрижа за косата си. Тази вечер ще вечеряме в семеен кръг.
— Добре, Ваша Светлост.
Чу как прислужницата тихо влезе в банята, а след това водата се заизлива като водопад в порцелановата вана. Представи си как Бри се съблича. Бавно. Разкопчава дизайнерската блуза, с която я видя тази сутрин. Странно, реши той. Беше я наблюдавал как се облича сутрин след прекараните заедно нощи. Ала никога не я бе виждал как се съблича. Когато идваше при нея, тя вече бе в халат или по нощница. Или пък го очакваше гола в леглото.