Внезапен подтик го накара да остави обецата и да пристъпи към спалнята.
Бри стоеше пред огледалото, но още не си бе свалила дрехите. На тоалетката имаше малка порцеланова кутия с вдигнат капак. Извади от нея фиби и си вдигна косата. Мислеше за нещо, ала както забеляза Рийв, не за това, което вършеше в момента. Очите й бяха съсредоточени в отражението й. Усмихваше се, леко, сякаш бе доволна. Не се случваше често да се усмихва така.
Прислужницата влезе, за да извади халат от гардероба. Дори и да бе забелязала Рийв на вратата към хола, тя с нищо не го показа. Остави халата на леглото, когато Бри забождаше последната фиба.
— Благодаря ти, Бернадет. Няма да имам повече нужда от теб тази вечер. Утре — продължи тя с бърза усмивка — ще те изтощя.
Прислужницата направи реверанс. Рийв чакаше. Момичето затвори безшумно вратата след себе си. Той продължаваше да чака. Бри затвори кутията и прокара пръст по порцелана. С тиха въздишка тя събу обувките си и се протегна със затворени очи. Обърна гръб на огледалото, отиде до малък шкаф и включи компактдиска, скрит там. Зазвуча тиха омайна музика. Тя бе като примамливите звуци, в които се заслушваш през отворен прозорец в някоя гореща лятна нощ. Младата жена разкопча спретнатия сив панталон и го пусна на пода, а след това го прекрачи. Докато Рийв я наблюдаваше, Бри се наведе, вдигна го и прокара ръка, за да го приглади, след което го остави на леглото.
Заслушана в музиката, тя разкопчаваше едно по едно копчетата на блузата си. Отдолу бе с перленосиво копринено бельо без никакви дантели. Късият комбинезон бе гладък като кожата й, изключително фин, Бри смъкна първо едната тънка презрамка от рамото си и тогава Рийв пристъпи напред.
— Габриела.
Ако не бе познала гласа му, щеше да трепне или да възкликне от изненада. Обърна се бавно, защото бе уловила нуждата, прозвучала в името й. Той бе е стаята и тя усети топлината, която се излъчваше от него, топлина, която я възбуди веднага. Рийв не помръдна, само я наблюдаваше, но на нея й се стори, че докосва всеки сантиметър от тялото й. Слънцето бе все още силно и лъчите му огряваха стаята, ала мислите й вече се бяха превърнали в нощ. И възбуда.
Без да каже и дума, Бри протегна ръка.
Без да каже и дума, той пристъпи към нея.
Разговаряха с докосвания, с шепота на пръстите, с гальовността на дланите. Ти си моя. Ти си мой. Копнеех за теб. Устни до устни, безгласно бяха казани стотици неща. Това е всичко, което исках. Всичко, от което се нуждаех. Ти.
Тя го съблече, без да бърза. Всеки от тях усещаше как неясната болка се изостря. Беше невероятно. Бри плъзна ризата по раменете му и все още единствената произнесена дума бе името й. В мълчаливо съгласие те се отпуснаха на леглото.
Рийв не бе имал представа, че някоя жена можеше да го накара да я желае толкова много. Само като си помислеше за нея, го пленяваше копнеж. Но когато я докосваше… Когато я усещаше, нежна и силна до себе си, това го караше да забрави, че има цял един живот преди нея.
Прокара пръсти по коприната и усети нейното потръпване. Кожата й и коприната се плъзнаха до тялото му. Изкушение. Ръцете й се движеха по него в търсене на удоволствие, готови да го дарят с удоволствие. Страст. Целувката им продължаваше вечно, докато и двамата бяха обвити от сладкото усещане. Отдаване.
Бри усети, че няма сили, че бе съвсем слаба от изпитаното чувство на безмерна радост. Той не можеше да не я последва на мястото, към което го отвеждаше целувката. В нея.
Коприната бе отметната настрани само с един замах на ръката му. Когато се плъзна в нея, страстта им бе нежна, безвременна. Тя дишаше на пресекулки. Неговите мускули горяха, отпускаха се и се стягаха. Движеха се заедно. Никой от двамата не водеше, никой не следваше, защото и двамата бяха като обсебени.
Ръцете й стискаха силно раменете му, пръстите му се бяха вплели в косата й. Погледите им се срещнаха, когато ритъмът им последва знойната музика, заляла стаята.
Не ставаше въпрос за контрол, негов или неин, а за настроение. За наслаждение. За безкрайност. Рийв нямаше да може да опише завладялото го чувство, чувство, което го покори, обгърна, ала можеше да опише и в най-незначителни подробности как слънцето си играеше в косата й, как удоволствието променяше очите й.