Бри щеше винаги да помни този миг. Дори и всичко да й бе отнето повторно, тя бе сигурна, че този момент щеше да се запази с кристална яснота.
Нямаше проблясъци, нито пък ненадеен прилив на бързина и отчаяние. Те се издигнаха заедно, сладко, леко, изящно. Беше готова да заплаче пред красотата на мига, но само се усмихна, когато устните му докоснаха нейните.
Лежаха удобно отпуснати, замечтани, мигът да продължи още и още. Последните вечерни слънчеви лъчи отмираха. Ако не бяха задълженията им, можеха да останат така до сутринта.
— Липсваше ми.
Бри учудено вдигна глава от рамото му, за да може да огледа профила му.
— Наистина ли?
— Днес почти не съм те виждал. — Не се почувства глупаво, че изказа това, за което си мислеше. Усмихна се леко и я погали по косата.
— Мислех си, че може да наминеш към балната зала.
— Идвах два пъти. Беше заета. — И в безопасност, добави мълчаливо той. Трима от работниците носеха пистолети под работното облекло.
— Утре ще е още по-зле. — Изпълнена със задоволство, тя се сгуши в него. — Само за цветята ще са нужни часове. А и виното, и другият алкохол, музикантите. И хората.
Бри замълча. Без да се замисля, Рийв я притисна до себе си.
— Нервна ли си?
— Малко. Ще има толкова много лица, толкова много имена. Чудех се…
— Какво?
— Знам колко е важен този бал както за ПДИ, така и за Кордина. Чудех се дали въпреки това не мога да го отменя.
— Направила си повече, отколкото всеки друг. — Не му беше приятно. — Просто се успокой и приеми нещата такива, каквито са. Постъпи така, както чувстваш, че е правилно, Бри.
За момент тя замълча, а след това си призна.
— Вече го направих. — Намести се така, че да може да го гледа право в очите. — Разказах всичко на Кристина Хамилтън.
Той понечи да каже нещо, ала се възпря. Усети, че Бри очаква критиката му. Нетърпението му, дори гнева му. В погледа й прочете както дързост, така и извинение.
— Защо? — Това бе просто въпрос, не обвинение. Почти долови облекчението й.
— Не можех да я лъжа. Може и да не си спомням, но мога да чувствам. Усетих нещо у нея, нещо, от което имам нужда. — Тя замълча и въздъхна отчаяно. — Ще решиш, че съм глупачка.
Рийв се поизправи, за да бъде до нея.
— Няма. — За да подчертае готовността си да я подкрепи, покри ръката й с длан. — Кажи ми какво си усетила.
— Имах нужда да поговоря с жена. — Бри въздъхна дълбоко, а след това отново го погледна. Косата й бе разрошена, една предизвикателна грива над голите рамене. По лицето й все още грееха следите от страстта. И въпреки това не можеше да скрие уязвимостта си. — В живота ми има толкова много мъже. Мили, загрижени, но… — Как да се изрази така, че той да я разбере? Не знаеше как. — Просто имах нужда да поговоря с жена.
Разбира се. Рийв повдигна ръката й към устните си. Защо нито един от тях не се бе сетил? Баща, брат, лекар, любовник… До нея не бе имало никой, който да я подкрепи така, както само представителка на нейния пол би могла.
— Това помогна ли ти?
Тя затвори очи за момент.
— Да. Крис е много специална за мен… Така я почувствах.
— А тя как реагира?
— Каза, че това е гадна работа. — В гърлото й се надигна смях. Звук, който той чуваше толкова рядко. — Крис е на мнение, че и ти, и баща ми, и Лубе, трябва да бъдете нашибани с камшик.
Рийв издаде звук, който можеше да означава както съжаление, така и веселост. Принципно обаче бе съгласен.
— На мен ми се струва здравомислеща жена.
— Такава е. Не мога да ти опиша какво означаваше за мен разговора с нея, Рийв. Тя не гледаше на мен като на болна или шантава или… Не знам.
— Ние така ли гледаме на теб?
— Понякога, да. — Бри отметна коса назад и го погледна умолително, сякаш да я разбере. — Крис ме изслуша, каза си мнението и ме помоли да й помогна да си избере рокля. Всичко бе толкова естествено, толкова лесно, сякаш между нас не зееше цяла пропаст. Просто изведнъж бяхме приятелки отново или все още. Не знам как да ти го обясня.
— Не е нужно да ми обясняваш. Ала ще трябва да поговоря с нея.
Бри изкриви устни.
— О, мисля, че и тя искаше нещо подобно. — Целуна го с лека приятелска целувка. — Благодаря ти.
— Защо?
— Защото не изброи всички онези причини, поради които трябваше да мълча.
— Решението е било твое, Бри.
— Наистина ли? — Тя се разсмя и поклати глава. — Чудя се. Водата във ваната изстива — каза Бри, за да смени темата. — Ти ме разсея.
— Точно така. — Той се усмихна и прокара пръст по гърдата й, за да я усети как потръпва.
— Най-малкото, което можеш да направиш, е да ми изтъркаш гърба.
— Звучи справедливо. Лошото е, че и аз не успях да се изкъпя.