— Красива си.
Вихреният танц ги водеше под светлините.
— Модистката ми е гениална.
Рийв стори нещо, което и двамата добре знаеха, че не е твърде приемливо. Целуна я.
— Нямах това предвид.
Бри се усмихна и забрави умората.
Принц Арманд покани на танц сестрата на крал в изгнание. Александър избра далечна братовчедка от Англия. Бенет поведе Ив Хамилтън към дансинга. И така, балът започна.
Всичко бе като истинска магия. Хайвер. Френско вино, цигулки. Петролни магнати се бяха смесили с благородниците. Височайшите дами си разменяха клюки с известни личности. Бри знаеше, че бе нейно задължение да танцува с тези, които я канят, и да забавлява гостите, но й бе приятно, когато откри, че може и да се забавлява.
Докато танцуваше с доктор Франко, вдигна поглед към него и се разсмя.
— Опитвате се да ми премерите пулса.
— Глупости — отрече веднага той, въпреки че се бе опитал да направи точно това. — Не е нужно да съм лекар, за да разбера само с един поглед, че всичко е наред.
— Сама започвам да мисля, че скоро ще съм съвсем добре.
Пръстите му лекичко я стиснаха.
— Има ли нещо ново?
— Сега не е приемното ви време — отвърна с усмивка тя. — Това не го пише в книгите. Просто го чувствам.
— Значи чакането си е струвало.
Усмивката й угасна за кратко.
— Надявам се.
— Бри изглежда спокойна — отбеляза Кристина, отпуснала леко ръка на рамото на Рийв, докато танцуваха.
— Това, че си тук, й помага.
Тя го стрелна с поглед. Въпреки че вече се бе погрижила да си поговорят на четири очи, той не бе успял да я омилостиви.
— Щеше да е от още по-голяма полза, ако бях дошла по-рано.
Рийв я харесваше, въпреки острия й като на пепелянка език.
— Още ли си на мнение, че трябва да бъда нашибан с камшици?
— Мисля по въпроса.
— Искам това, което е най-добро за нея.
Крис го погледна проницателно за момент.
— Трябва да си голям глупак, ако още не си разбрал какво е най-доброто за нея.
Бри се промъкваше умело между двойките и малките групички. Джанет Смидърс стоеше дискретно в един ъгъл с чаша вино в ръка.
— Джанет! — Бри й махна с ръка да не прави реверанс.
— Страхувах се, че си решила да не идваш.
— Закъснях, Ваша Светлост. Имаше малко работа, която исках да свърша.
— Никаква работа тази вечер. — Дори когато я хвана за ръката, Бри оглеждаше множеството, за да намеря подходящ партньор за танц за секретарката си. — Изглеждаш великолепно — добави тя. Роклята на Джанет бе семпла и дискретна, ала й придаваше някаква тежест.
— Ваша Светлост. — Лубе застана до нея и й се поклоня. — Госпожице Смидърс.
— Господине. — Бри се усмихна и реши, че той бе решението на въпроса.
— Балът е истински успех, както винаги.
— Благодаря. Върви добре. Съпругата ви е изумителна.
— Да. — Усмивката му разкри гордост и удоволствие. — Само че ме изостави. Надявах се Ваша Светлост да ме съжали и да потанцува с мен.
— Разбира се. — Бри отпи от виното, а след това с удоволствие забеляза, че Александър бе само на една ръка разстояние. — Само че обещах на брат си да танцувам с него. — Подръпна го за ръкава и го погледна остро, а след това се извърна към секретарката. — Сигурна съм, че за госпожица Смидърс ще бъде истинско удоволствие да потанцува с вас, нали Джанет?
Успешно изпълни мисията си. Доволна, че бе подтикнала секретарката да потанцува, Бри пое ръката на Александър.
— Това не бе много умно — изтъкна той.
— Да, но свърши работа. Не искам да я гледам как се свива в ъгъла цяла вечер. Сега някой друг ще я покани на танц.
Той вдигна едната си вежда.
— Имаш предвид мен ли?
— Ако трябва. — Тя му се усмихна. — На първо място са задълженията.
Александър се огледа над рамото на Бри. Лекото накуцване на Лубе бе почти незабележимо на дансинга.
— Тя не е очарована, че трябва да танцува с Лубе. Може пък да се окаже, че има вкус.
— Алекс. — Въпреки тона се разсмя. — Както и да е, още не съм ти казала колко си хубав. И ти, и Бенет… Къде е Бенет?
— Монополизирал е малкото американче.
— Малкото… А, искаш да кажеш Ив? — Бри повдигна едната си вежда, усетила неодобрението му. — Не е чак толкова малка. Всъщност струва ми се, че е на възрастта на Бенет.
— Би трябвало да се сеща, че не е редно да флиртува така отявлено с нея.
— Доколкото забелязвам, му се отвръща по същия начин.
Той сви пренебрежително рамене.
— Сестра й би трябвало да я държи по-изкъсо.
— Алекс? — Бри изви очи към тавана.
— Добре, добре. — Въпреки това той заоглежда залата докато погледът му попадна на фината брюнетка в яркочервена рокля. И се загледа в нея.