— Слушай ме внимателно. — Шепотът я разбуди. Бри тръсна глава. Ако това бе спомен, не го искаше. Но долови същия шепот отново. — Трябва да стане тази нощ.
— Аз пък ти казвам, че няма да се получи.
Това не е спомен, осъзна смътно тя, и въпреки това си остава спомен. Гласовете бяха вече близо, чуваха се сега, идваха от мрака. Влизаха през прозорците, които бяха отворени към терасата. Беше ги чувала и преди. Сълзите й пресъхнаха. Беше ги чувала и преди в мрака. Този път ги позна.
Как бе могла да е толкова сляпа? Толкова глупава? Бри се изправи бавно и внимателно, за да не вдига шум. Да, спомняше си, позна ги. Паметта й се бе върнала, ала вече нямаше болка, нямаше страх. Само ожесточен гняв.
— Ще следваме плана абсолютно точно. Щом я изведем, ти я връщаш в колибата. Ще използваме по-силен опиат и ще я държим вързана. Няма да има никакъв пазач, който да допуска фатални грешки. Точно в един принцът ще получи известие. Докато е в балната зала, ще научи, че дъщеря му е отвлечена отново. И ще знае, че трябва да плати, ако иска да си я върне.
— Дебок.
— И пет милиона франка.
— Ти и твоите пари. — Гласът беше приглушен, изпълнен с отвращение и идваше от съвсем близо. Бри прецени разстоянието до вратата и разбра, че трябва да изчака. — Парите не означават нищо.
— За мен ще бъде удоволствие да знам, че Арманд трябва да ги плати. След всички тези години и след толкова много време най-сетне ще получа възмездие.
— Отмъщение. — Гласът го поправи тихо. — А отмъщението никога не трябва да се ръководи от емоциите. Щеше да е много по-разумно да го убиеш.
— Много повече задоволство изпитах, докато го наблюдавах как страда. Ти свърши твоята част и гледай да я свършиш добре, иначе Дебок си остава в затвора.
— Аз ще свърша моята част. И двамата ще получим това, което искаме.
Те се мразят, осъзна Бри. Как не бе забелязала преди? Сега бе толкова очевидно, а бе говорила и с двамата и не бе усетила дори за миг.
Седеше, без да помръдва, и слушаше. Но освен стъпките, които се отдалечиха, не долови нищо друго. Бяха използвали и нея, и баща й. Нея я бяха използвали, за да демонстрират загриженост и дори обич. Нямаше да позволи да бъде използвана отново.
Въпреки това тя се движеше съвсем тихо през стаята. Ще открие баща си и ще ги изобличи и двамата. Няма да я отвлекат отново. Натисна бравата и отвори вратата. Откри, че не бе сама.
— О, Ваша Светлост… — Леко притеснена, Джанет отстъпи крачка назад и направи реверанс. — Нямах представа, че сте тук. Има едни документи…
— Нали ти казах никаква работа за тази вечер.
— Да, Ваша Светлост, но аз…
— Дръпни си.
Тонът й я издаде, защото зад студенината прозираше неподозиран гняв.
Джанет не се колеба. От семплата си чанта извади малък смъртоносен пистолет. На Бри дори не и остана време да реагира.
Без много шум Джанет се обърна и насочи пистолета към охранителя, който се показа от сенките с вдигнато оръжие. Тя стреля първа и въпреки че звукът бе съвсем приглушен, той падна. Когато се втурна към мъжа, Бри усети как дулото се опира в стомаха й.
— Ще те прострелям в корема и ще умреш много бавно и много болезнено.
— Има още хора от охраната — заяви възможно най-спокойно Бри. — Те са из целия дворец.
— Тогава, освен ако не искаш още нечия смърт да ти тежи на съвестта, ще трябва да ми сътрудничиш. — Джанет знаеше само едно, че трябва да отведе принцесата от коридора, преди да се бе появил някой. Не можеше да рискува да се насочи към балната зала. Вместо това тласна бързо Бри напред.
— Никога няма да успееш да ме изведеш от територията на двореца, без те видят — предупреди я Бри.
— Няма значение дали ще ни видят. Никой от охраната няма да посмее да стреля, докато държа пистолет, опрян в главата ти. — Планът й се бе разпаднал, а и нямаше как да уведоми съучастника си. Нямаше да им се отдаде да извлекат упоената безволева Бри през някой тъмен страничен вход, охраняван от човек, на когото вече са платили. Нямаше да успеят да я напъхат тихо в багажника на колата, която ги очакваше.
Планът им бе дързък и подреден. А сега вече Джанет не разполагаше с нищо.
— Какво смяташе да правиш?
— Трябваше да ти предам тайно съобщение, че американецът иска да говори с теб в стаята ти. От него щяхме да се отървем. След като дойдеше, те очакваше спринцовка. Останалото щеше да мине лесно.
— Вече не е толкова лесно. — Бри не потръпна, докато слушаше с каква лекота Джанет говори за убийството на Рийв. Нямаше да си позволи да трепери. Вместо това се насили да мисли, докато Джанет я отвеждаше към вратите на терасата. Към мрака.