— Толкова е красиво! — Ив бе решила да престане да се прави на изтънчена дама и да се забавлява. — Сигурно е чудесно да живееш в дворец всеки ден.
— Това е домът ми. — Бенет бе обгърнал раменете й с ръка, докато се взираха надолу. — Знаеш ли, никога не съм ходил в Хюстън.
— Изобщо не прилича на тук. — Ив си пое дълбоко дъх, преди да се обърне и да го погледне. Толкова е красив, помисли си тя. Толкова сладък. Съвършеният кавалер за тази прекрасна вечер в късната пролет, мислеше си момичето, и въпреки това…
— Радвам се, че съм тук — каза бавно Ив. — Само че май принц Александър не ме харесва.
— Алекс ли? — Бенет сви рамене. Нямаше намерение да си губи времето с Алекс, когато до него под лунната светлина бе едно красиво момиче. — Просто е малко надут, това е.
Тя се усмихна.
— Ти не си. Чела съм доста… Интересни неща за теб.
— И всички са истина. — Той се усмихна и й целуна ръка. — Ала сега съм пленен от теб, Ив… — Бенет прекъсне думите си с кратка ругатня, когато долови стъпките. — По дяволите, толкова е трудно да намериш усамотено местенце тук. — Тъй като не искаше да го притесняват, той дръпна Ив в сянката точно когато Джанет избута Бри през вратата.
— Няма да мръдна нито крачка, преди да разбера всичко. — Бри се обърна, бялата й рокля като светло петно сред сенките. А Бенет забеляза проблясването на пистолета.
— О, Господи… — Покри устата на Ив с ръка в момента, в който тя си пое дъх да каже нещо. — Слушай — прошепна той, без да откъсва поглед от сестра си. — Връщаш се в балната зала и довеждаш баща ми, или Алекс, или Рийв Макджий. Ако може, доведи ги и тримата. Нито звук, върви.
Не беше нужно да й се повтаря. Ив също бе видяла пистолета. Тя кимна и Бенет отдръпна ръка. Бързата й мисъл я накара да си свали обувките и да хукне боса и безшумно от тъмната страна на сградата към някаква врата.
— Ако се налага да те убия тук — каза ледено Джанет, — ще бъде доста неприятно и за двете.
— Искам да знам защо. — Бри се притисна към стената. Нямаше представа как ще избяга, но веднъж вече бе успяла.
— Дебок е мой любовник. Искам да си го върна. А заради теб баща ти ще освободи и самия дявол.
Бри присви очи. Джанет Смидърс добре бе прикривала тайната си същност.
— Как успя да се промъкнеш през проверките за безопасност? Всеки, който постъпва на работа в семейството… — Тя се спря. Отговорът бе лесен. — Лубе, разбира се.
За пръв път усмивката на Джанет бе искрена.
— Разбира се. Дебок знаеше за Лубе, за мъжете, които Лубе подкупваше, за да работят както за него, така и за баща ти. Малък натиск, заплахата, че ще бъде изобличен, и видният министър стана невероятно съпричастен. Имаше значение, разбира се, че той мразеше баща ти и гледаше на отвличането като на отмъщение.
— Отмъщение ли? Отмъщение за какво?
— Катастрофата. Нали си спомняш сега? Карал е баща ти. Бил е млад, малко необуздан. Двамата с дипломата са имали незначителни наранявания, докато Лубе…
— Той все още куца — прошепна Бри.
— Не само това. Лубе няма деца, нито пък някога ще има, дори и с младата си жена. Трябва да й каже, ала се страхува, че тя ще го напусне. Лекарите го уверяват, че проблемът му няма нищо общо с катастрофата. Лубе обаче предпочита да мисли друго.
— Затова е помогнал при отвличането, за да накаже баща ми. Това е лудост.
— Омразата те подлудява. Аз, от друга страна, не мразя никого. Само си искам любовника. — Джанет вдигна пистолета и металът отрази лунната светлина. — Аз съм напълно с ума си, Ваша Светлост. Ще ви убия само ако се наложи.
— И ако го сториш, любимият ти ще си остане там, където е. — Бри се изправи и реши да блъфира. — Не можеш да ме убиеш, защото няма да съм ти от полза.
— Самата истина. — Въпреки това отново насочи пистолета. — Даваш ли си сметка колко болезнен може да бъде куршумът, без дори да засегне жизненоважен орган?
— Не! — Разгневен, ужасен и импулсивен, Бенет изскочи от сянката. И Бри, и Джанет се стреснаха. Двете жени сякаш се вкамениха, когато той се хвърли към пистолета. Почти се бе добрал до него, когато Джанет стреля. Младият припи падна беззвучно.
— О, Господи, Бенет! — Бри се отпусна на колене до него. — О, не, не, Бенет… — Кръвта му попи в бялата коприна на роклята й, докато тя го притискаше. Трескаво се опита да намери пулса му. — Хайде, стреляй — нахвърли се Бри върху Джанет. — Не можеш нищо по-лошо да ми сториш. Ще се погрижа и двамата с любовника ти да се пържите в ада заради това.
— Така и ще стане — заговори тихо Рийв, докато отвсякъде ги заля светлина и ги обкръжиха мъже в униформи, стиснали пистолети.