Лайза Клейпас
Мечтая за теб
Глава първа
Самотна фигура на жена се спотайваше в сенките. Облакътила се бе на олющената стена на един порутен много жилищен блок, с прегърбени рамене, сякаш бе болна. Очите на Дерек Крейвън, прокрадващ се от задната алея на хазартния ад, се стрелнаха към нея. Подобна гледка бе необичайна за лондонските улици, особено за бордеите, където човешкото страдание се проявяваше в цялата си пъстрота. Тук, недалеч, ала на почтително разстояние от прекрасната катедрала „Сейнт Джеймс“, къщите представляваха мръсна скупчена маса. Уличките гъмжаха от просяци, проститутки, мошеници, крадци. Изобщо, хора от неговия тип.
Нито една благовъзпитана дама не би сметнала, че мястото й е тук, особено след здрачаване. Но ако тя бе проститутка, то облеклото й биеше на очи със своята непривичност. Сивата й пелерина се открехваше отпред, за да разкрие рокля от тъмен плат, закопчана до врата. Изпод качулката се подаваше кичур коса с неопределен кестеняв цвят. Възможно бе да очаква блудния си съпруг, или може би бе продавачка, изгубила пътя си.
Хората крадешком й отправяха погледи, ала я отминаваха, без да забавят ход. Ако останеше тук по-дълго, несъмнено щеше да бъде ограбена или изнасилена, можеха и да я пребият до смърт. Джентълменският жест изискваше да се приближи до нея, да я попита чувства ли се добре и да изрази загриженост за безопасността й.
Но той не бе джентълмен. Дерек се извърна и закрачи по разнебитения паваж. Израснал бе на улицата — роден в една канавка, отгледан от група дрипави проститутки и образован в младостта си от всякакъв вид престъпници. Беше добре запознат с начините да нападнеш някой непредпазлив минувач, с няколко ефикасни жеста да го ограбиш и да му прережеш гръкляна. Често в тези схватки бяха използвани жени като примамка, съгледвачи или дори убийци. Нежната женска ръка можеше да причини големи вреди, когато държеше желязна пръчка или чорап, натъпкан с няколко килограма тежест.
Постепенно до слуха на Дерек достигна шум от стъпки, които го следваха. Долови нещо предупредително в тях, от което го побиха тръпки. Два чифта тежки мъжки стъпки. Той умишлено смени темпа на вървежа си и те се нагодиха към неговия ход. Преследваха го. Навярно двамината бяха изпратени от съперника му Иво Дженър. Проклинайки тихо, Дерек понечи да заобиколи ъгъла.
Както и очакваше, те направиха първото си движение. Той светкавично се извърна и приклекна, за да замахне с юмрук. Разчитайки на инстинкта си и годините натрупан опит, той прехвърли тежестта на тялото си върху едното си бедро и изстреля напред обутия си в ботуш крак, нанасяйки удар в стомаха на нападателя. Мъжът глухо изохка от изненада и се люшна назад. Трескаво размахвайки крайници, Дерек се нахвърли върху втория мъж, ала вече бе твърде късно… Той почувства глухото тупване на метален предмет върху гърба си и заслепяващ удар върху главата. Изумен, се строполи тежко на земята. Двамата мъже помъкнаха гърчещото се тяло.
— Давай бързо — изхриптя приглушено един от тях. Дерек усети, че извиват главата му назад. Той замахна с юмрук, ала ръката му бе прикована към земята. Последва разрез на лицето му, глухо кънтене в ушите, топла лепкава влага в очите и устата… неговата собствена кръв. Той се изхрачи и застена в протест, опитвайки се да изтръгне парещата болка. Всичко се случи за няколко мига. Не можеше да ги спре. Винаги се бе страхувал от смъртта, понеже някак предчувстваше, че ще се случи тъкмо така — не в покой, а с болка, насилие и в непрогледен мрак.
Сара спря да чете бележките, записани до този момент. Надничайки иззад очилата си, тя размишляваше в недоумение върху новите неприлични думи, които бе дочула тази нощ. Езикът на улицата се менеше светкавично от година на година, еволюиращ процес, който я очароваше. Облакътена на стената в усамотение, тя прикова поглед върху бележките, които бе надраскала и нанесе няколко поправки с молива. Хазартните играчи предпочитаха да играят със „слаби“ карти и се предупреждаваха взаимно да следят за „трошачките“, което очевидно означаваше „полицай“. Едно не бе схванала още, разликата между „изнудвач“ и „обирджия“, и двете думи, отнасящи се до уличните крадци. Добре, тя трябваше да открие… бе наложително да използва верните термини. Първите й два романа, „Матилда“ и „Просякът“, бяха високо оценени поради вниманието й към детайлите. Не би желала третият, още неозаглавен, да бъде уличен в неточности.
Запита се дали мъжете, които слизаха в комарджийския ад, биха били в състояние да отговорят на въпросите й. Повечето от тях бяха крайно изпаднали, с небръснати лица и нечистоплътни. Навярно нямаше да е уместно да ги поразпита — те не биха желали да прекъсват вечерните им гуляи. От друга страна, тя чувстваше потребност да поговори с някого за книгата си. А Сара винаги се предпазваше да съди за хората по външния им вид.