— Съжалявам… — прошепна Дерек и затвори очи. — Съжалявам… О, за Бога, не се движи — Сара се отпусна под него, учестеният й дъх леко облъхваше рамото му.
Постепенно той се овладя и притисна устни към напрегнатото й слепоочие.
— Така по-добре ли е? — промърмори той като отмести тежестта си.
Сара потръпна, усещайки промененото напрежение в себе си.
— Н-не зная…
Той отново нахлу в нея с бавен, внимателен тласък.
— Или може би така? — попита я с одрезгавял глас. Сара не съумя да отговори, устните й се открехнаха в напрегнато мълчание, когато той започна да я люби с леки, ритмични движения. Всяко от тях й причиняваше болка, ала дълбок инстинкт настойчиво я тласкаше да извива като арка, тяло нагоре, мускулите й се свиваха, за да го задържи в себе си. Тъмната му глава се отпусна върху гърдите й, устните му подръпваха зърната й с нежно, игриво всмукване. Потопена в порой от нарастващи усещания, Сара почувства бликаща влага от недрата си, докато движението напред-назад се превърна в плавно, подобно прииждаща и отливаща се вълна, хлъзгане.
— Моля те… трябва да спреш — изстена тя, мускулите й се присвиха около твърдта му. — Не издържам повече…
Смарагдовите очи проблеснаха триумфално.
— О, можеш, разбира се.
Той нахлу по-дълбоко в съпротивляващото й се тяло, тласъците му бяха неумолимо равномерни. Със задъхани стенания тя ускори поривистите си гърчове под него. Бавно, прииждаща отдалеч, я заливаше огромна вълна на удоволствие, неизпитвано до този миг. Той обви ръце около нея и се задвижи още по-силно и страстно, удължавайки сладостните спазми. Накрая тя нададе вик на върховно удовлетворение и той я последва, като тялото му потръпваше от могъщото освобождаване.
Останаха задълго плътно прегърнати, отпуснати сред изпомачканите завивки. Дерек се извърна настрана и я задържа в себе си, прокарваше устни по челото й и копринената граница на косите й. Сара се усмихна, замаяна от възхищение и почуда, вдъхвайки от аромата на смачканите розови листчета и уханието на кожата му.
— Беше ли това, което очакваше? — той плъзна длани около нежната заобленост на ханша й.
Страните й пламнаха и тя притисна лице о гърдите му.
— Не… Беше много по-хубаво…
— За мен също. Далеч по-различно от… — Дерек се поколеба дали да спомене за предишните си преживявания.
— От всичките ти други жени — сухо довърши тя вместо него. — Кажи ми с какво беше по-различно.
Дерек поклати глава.
— Ти си по заплетените думи. Аз не мога да го обясня.
— Опитай — настоя тя, като задърпа игриво заплашително твърдите къдрави косъмчета по гърдите му. — Със свои думи.
Той притисна скубещите й пръсти със своите и разтвори ръката й.
— Просто беше по-хубаво, отначало докрай. Особено онази част… — той я прегърна по-силно. — Никога не съм се чувствал по-спокоен след това.
— И щастлив? — попита тя с надежда.
— Не зная какво означава да се чувстваш „щастлив“. Ала съм сигурен, че желая да остана в теб завинаги.
Със спускането на здрача, Сара се затвори в уединението на облицованата с плочки мебелирана баня. Бе смутена от пристигането на камериерката, която настояваше да стопли хавлиите, да напълни ваната и да остави поднос със сапуни и парфюми. Макар да бе чувала, че аристократичните дами изискват помощ при къпането си, почувства, че в нейния случай грижите са излишни.
— Благодаря, това е достатъчно — произнесе тя със смутена усмивка, като пристъпи в топлата вода. Но прислужницата я изчака да се изкъпе и при излизането й от ваната й подаде стоплена кърпа. После й помогна да нахлузи върху тялото си широка роба от плътна коприна. Сара най-сетне може да отпрати камериерката. Нави ръкавите на робата и се отправи към спалнята на Дерек, краят на дрехата се влачеше по пода зад нея.
Облечен в подобен халат, Дерек стоеше пред камината. Той ръчкаше пламтящото дърво с железен ръжен. Впери поглед в нея полуусмихнат, златисточервената светлина хвърляше отблясъци по черната му коса и смуглото лице.
— Как се чувстваш?
— Малко съм гладна — отвърна тя и после добави по-самоуверено — много гладна.
Дерек се приближи и обгърна раменете й с едрите си ръце. Усмихна се леко и я целуна по връхчето на нослето.
— Мога да се погрижа за добрия ти апетит — извърна я към маса, отрупана с подноси и големи блюда, покрити със сребърни похлупаци. — Мосю Лабарж надмина себе си!