— Това е чудесно, но… — страните й поруменяха. — Предполагам, че всички знаят, какво вършим.
— Всички до един — съгласи се той. — Смятам, че трябва да се омъжиш за мен, мис Филдинг.
— За да спася репутацията ти?
Дерек се ухили и се наведе да целуне просветналата бледа шия, открита от робата.
— Някой трябва да направи от мен порядъчен човек — той я заведе до масата и я положи върху един стол. — Ще се наложи сами да си сервираме. Освободих прислугата.
— О, чудесно — въздъхна Сара облекчено. Простря везана салфетка на скута си и се пресегна към блюдо с малки късчета пай и пудинг.
Дерек й поднесе бульон, подправен със зеленчуци, вино и трюфели.
— Ще свикнеш с това.
— Ами ако не мога?
— Тогава ще освободим част от прислугата.
Никога в живота си Сара не бе вкусвала по-пикантни блюда: сочен омар и пъдпъдък, изпечен в тесто, пилешки гърди, обвити в хрускаво пане, изпържени в масло и облени в сос мадейра. Дерек непрестанно я подтикваше да опитва различни хапки — картофено суфле, намазано с възкисел крем, лъжичка желе, ароматизирано с ликьор, което се топи в устата й, сьомга, задушена с подправки. Преситена, Сара се отпусна на стола си и го наблюдаваше, когато стане да стъкне огъня.
— Винаги ли се храниш така? — попита тя доволно, като загребваше с лъжичката си вкусен, подправен с бадеми яйчен крем. — Не мога да разбера как не си затлъстял, би трябвало да имаш огромен корем.
Дерек се разсмя, върна се на масата и придърпа Сара в скута си.
— Слава Богу, нямам… инак не бих могъл да те прегърна така.
— Да, ястията много ми харесаха — сериозно продължи Сара. — Ала аз съм от провинцията. Не мога да различа добрата френска кухня от лошата.
Дерек се засмя на простодушието й.
— Какво ядат хората в провинцията?
— Кореноплоди, яхния, овнешко… Аз правя много хубаво пиперливо задушено.
Той бавно поглаждаше скокливия водопад на косата й.
— Трябва да ми го сготвиш някой път.
— Боя се, че мосю Лабарж няма да го позволи. Той е изключително ревнив към кухнята си.
Дерек продължаваше да си играе с косите й.
— Ще отидем в една вила, която притежавам в Шропшир — усмивка пробягна по лицето му. — А ти ще си вържеш кухненска престилка и ще ми готвиш. Никоя жена не го е вършила за мен.
— Ще бъде чудесно — произнесе тя замечтано и склони глава на рамото му. Ала споменаването на вилата бе възбудило любопитството й. След миг тя вдигна очи и впери в него въпросителен поглед.
— Какво има?
Сара внимателно обмисляше думите си.
— Мистър Уърти веднъж ми спомена, че притежаваш много имоти. А и всеки разправя, че си натрупал голямо състояние от клуба. Слушала съм да говорят, че си един от най-богатите хора в Англия. Просто се чудех… — тя се подвоуми, като си спомни предупреждението на Пери, че не е работа на жените да разпитват за финанси. — О, няма значение.
— Какво искаш да знаеш? Колко притежавам? — Дерек прочете отговора в сконфузеното й изражение и криво се усмихна. — Отговорът на този въпрос не е толкова прост. Що се отнася до личните ми владения, имам имения, големи къщи и площи земя, дължими на Крейвъновия клуб за погасяване на игрални задължения. Също така яхта, бижута, произведения на изкуството… даже няколко чистокръвни коня. Тези неща не са лично мои, тъй като принадлежат на клуба…
— Но клубът ти принадлежи — довърши тя.
— Точно така.
Сара не можа да устои на любопитството си и продължи да разпитва:
— Какво считаш за своя лична собственост?
Дерек прояви достатъчно такт да изпише на лицето си привидно смутено изражение.
— Четири имения… Къщи в Лондон… Замък в долината на Лоара…
— Замък? Мислех, че не харесваш Франция!
— Получих го със забележителни лозя — изрече той отбранително и продължи списъка си:
— Дворец в Бат…
— Дворец? — възкликна тя слисана.
Той махна с ръка, сякаш това не означаваше нищо.
— Целият е в развалини. Но има гористи хълмове с елени и потоци, гъмжащи от риба…
— Сигурна съм, че е много живописен — глухо промълви Сара. — Няма нужда да продължаваш.
Той я изгледа с присвити очи.
— Защо ме зяпаш така?
Сара едва не се задави в смесица от смях и смущение.
— Тъкмо започнах да разбирам колко си богат. Доста е плашещо.
— Ще свикнеш.
Тя поклати глава.