— Не мисля.
В тона му прозвуча предизвикателно безгрижие, ала очите му странно проблеснаха, щом й отвърна:
— Вече си компрометирана, скъпа. Твърде късно е да промениш решението си.
Сара поклати глава и стана от скута му.
— Мога да живея и компрометирана. Къде са ми дрехите?
Тя само се пошегува и не забеляза внезапното напрежение, сковало мускулите на лицето му.
— Обеща ми, че ще останеш при мен, независимо от всичко…
— Преди — отвърна тя и пристъпи към камината. — Не знаех, че замъкът и дворецът ще бъдат част от споразумението — тя слисано поклати глава. Не разбра, че той я бе последвал, докато не я извърна рязко към себе си. Ръцете му я сграбчиха под лактите с брутална сила. Сара панически се вгледа в суровото му лице.
— Какво? — изохка тя. — Какво, за Бога…
— Няма да ти позволя да ме изоставиш.
Гласът му бе спокоен, ала тялото му бе сковано и ръцете му й причиняваха болка. Тя примига от учудване.
— Не искам да те изоставям. Трябваше да се досетиш, че се шегувам! — очите му пронизително се впиха в нейните и тя подразбра, че е открила уязвимото му място, като изтънял лед върху пролетна река. С няколко лекомислени думи бе проникнала в мрачните глъбини, които той прикриваше толкова добре. Той стоеше мъртво неподвижен, докато тя се опитваше да го успокои. — Няма вече да те дразня. Просто бях изненадана. Ти… не трябва да ме стискаш толкова силно.
Пръстите му се разхлабиха и той задиша на неравни пристъпи. Цялата приятна лекота на вечерта се бе стопила. Внезапно се бяха отчуждили.
— Нищо на света не може да ме накара да те напусна — прошепна Сара. — Още не ми вярваш, нали?
— Познавал съм твърде много коварни жени — Дерек бе горчиво изненадан от поведението си. Без съмнение, той току-що бе показал защо не си принадлежат един на друг. Доверието в нея бе едно от многото неща, които той не можеше да й въздаде.
— Моля те само да опиташ — Сара пристъпи към него въпреки плахия му опит да я отстрани от себе си. Тя притисна ухо до бясно биещото му сърце. Вярност, постоянство, доверие… Той почти не разбираше тези понятия. Нужно му бе време да ги проумее.
— Ти си твърде земен — промълви тя. — Не искаш да повярваш в нищо, което не можеш да видиш или да пипнеш. Зная причината, поради която си станал такъв. Ала трябва да се опиташ да ми повярваш.
— Не зная дали ще мога да се променя.
— Ти вече си се променил — Сара се усмихна при спомена за първата им среща.
Дерек дълго време мълча.
— Права си — промълви той леко изненадан.
Тя целуна покритата му с копринени косъмчета гръд и въздъхна.
— Навярно звучи странно, но не се страхувам от бедността. Винаги съм живяла с нея. Ала малко се боя от богатството… Не мога да си представя да живея в имение.
Той обви ръце около нея.
— Като малък свикнах да живея в бордеите и вместо да се вглеждам в кухните на крадци и просяци, си представях златни палати и слуги. Стаи, обагрени от светлината на свещи, маси, отрупани с храна.
— И въплъти мечтите си в истина.
— Имах известен шанс…
— Не е било просто шанс — тя го притисна към себе си още по-силно. — Постигнал си всичко със собствените си ръце. Ти си забележителен човек.
Той страстно я замилва, сякаш не можеше да се обуздае.
— Желая те — промълви той. Дланите му замилваха гъвкавите извивки на бедрата, талията и гърдите й. Той грубо дръпна копринения халат и го разтвори. Огнени светлинки затанцуваха върху оголената й кожа, позлатявайки порцелановата белота.
Сара колебливо се приближи към леглото, ала той я придърпа обратно към себе си. Свлече халата й на пода. Дългите му пръсти обхванаха гърдите й, палците му замилваха връхчетата им в кръгообразни движения. В докосванията му възникна нова, чувствена и порочна увереност, понеже вече бе разбрал какво я възбужда. Свлече я на пода и я тласна към копринения обръч на падналите халати. Сара изви тяло при неговия призив и той се приведе към нея, засенчвайки огнения блясък на камината. Тя потрепери от чувственото движение на езика му, щом той докосна извивката на гърдите й. Устните му блуждаеха над нейните с влажни, страстни целувки, които надигаха сладостни вълнички по кожата й. От време на време тя усещаше зъбите му да я прехапват, и сепнато потръпваше.
Дерек я привлече в клетката на тялото си, преплитайки мускулести нозе с нейните, тежестта му я притискаше към застлания с килим под. Тя не можа да сдържи тихия си стон, когато той интимно се притисна до нея — твърдост и обгаряща копринена кожа… Дерек примамливо се задвижи, ритъм, обещаващ освобождаване от сладостното мъчение. Сара изви тяло към него, горяща от нетърпение да бъде обладана. Ала той се дръпна назад, зелените му очи пламтяха дяволито.