Выбрать главу

— Моля те — прошепна тя.

Той приведе лице към пъпа й, езикът му се вмъкна в нежната вдлъбнатинка. След няколко леки завъртания той тихо подухна над влажното кръгче. Прокара пръсти по дълбоката извивка на талията й, след това очерта закръглеността на ханша с длани, като я притискаше леко. Той задвижи устни надолу към примамливия триъгълник, без да обръща внимание на рязкото дръпване. Жадно вдъхна мириса й, нервите му бяха превъзбудени от сладостта на плътта й.

Пришпорена към действие, Сара неистово се съпротивляваше да го избегне. Той обви ръце около бедрата й като я успокояваше, главата му потъна ниско в долчинката, която си бе освободил. Той проникна с кратки, подмамващи движения на езика. Сара изстена в отказ, когато той проникна по-дълбоко в меката цепнатина, като търсеше опияняващия вкус на тялото й.

Пръстите му нежно разделиха снопчето косъмчета. Откри крехкия център на удоволствие и дразнещо го поглади с език, прокрадвайки се дълбоко в мекотата. Потънала в удоволствие и неловкост, Сара лежеше неподвижно.

Вкусът й бе подлудяващо еротичен. Той покри съблазнителната женска плът с уста и всмукна силно. В същото време плъзна пръсти във влажния коридор, като го поглаждаше периодично с постоянния ритъм на устата си. Сара внезапно извика, тласната към върховния екстаз, препълнена от наслаждение.

Когато и последното потрепване затихна, Дерек повдигна тялото си над нейното и се вмъкна в нея, сграбчил бедрата й с големите си ръце. Изстена от удоволствие и започна да прониква със сдържани движения. Чувствайки потръпването на неговия върховен момент да отеква дълбоко в утробата й, Сара го обгърна с ръце. Тя потри лицето си в неговата блестяща черна коса.

— Наистина те обичам — прошепна тя в ухото му. — И никога няма да те оставя.

Те минаха през центъра на Грийнууд Корнърз рано сутринта. Сара се дърпаше навътре от прозорците, като знаеше, какви клюки ще плъзнат, ако я видят във великолепен частен екипаж. Пътуващи търговци и селски жени с големи кошници в ръце спираха да погледат колата. Собствениците на магазини излизаха, за да разгледат лакираната карета, двамата ездачи отстрани и облечения в ливрея придружаващ лакей. Такъв екипаж рядко, да не кажем никога, не бе се показвал в Грийнууд Корнърз. Няколко души проследиха колата достатъчно далече и дотичаха обратно, за да оповестят, че е отпътувала към къщата на Филдинг.

Когато стигнаха до дома на родителите й, Дерек помогна на Сара да слезе. Размени няколко думи с лакея, преди да отведе Сара по пътеката към вратата на къщата.

— Бих искала нощта да не е свършила — каза тя, като здраво държеше ръката му.

— Ще имаме и други нощи.

— Известно време няма да имаме.

Той й отправи пронизителен поглед.

— Ще уредиш венчавката колкото е възможно по-бързо. Приеми предложението на Лили за помощ, ако трябва.

— Да, сър — Сара се усмихна на неговия заповеднически тон. — Сякаш гориш от нетърпение да се ожениш за мен.

— Не мога да дочакам — измърмори той.

Сара се зарадва. Тя почти се боеше, че е сънувала през последните два дни.

— Ако не се върнеш за мен, ще те намеря в Лондон — заплаши го тя. — Или ще изпратя татко, и той ще те докара тук пред старата си пушка.

Дерек направи гримаса.

— Не съм сигурен, дали човек със здрав разум би избрал точно мен за дъщеря си.

— О, татко е мъдър, драги човече. Вие много ще се харесате един друг. Само се погрижи да говориш достатъчно високо, за да може да те чува — те спряха пред вратата и Сара завъртя дръжката, за да я отвори.

— Мама! — извика тя.

Кати се появи на вратата с радостно възклицание и направи движение да прегърне дъщеря си.

— Сара, как мина балът? Трябва да ми разкажеш вси… — тя внезапно спря, когато видя мъжа до Сара, чиято тъмна широкоплещеста фигура бе запълнила вратата.

— Мамо, това е мистър Крейвън — каза Сара тихо.

Изненадана, Кати се вторачи в двамата с разширени очи.

— Исак! — повика тя по-високо от обикновено. — Сара е довела гост със себе си. Мъж.

— Така ли? Нека го погледна тогава.

Внезапно Дерек се видя изправен пред двама дребни, побелели старци. Като го разглеждаха критично, те го въведоха в малката овехтяла къща. Навсякъде се виждаха клонки сухи цветя и билки, рисувана керамика, порцелан и купчини книги. Той трябваше да наведе глава, за да избегне ниска греда, щом прескочи прага. Когато Сара го представи на баща си, двамата сърдечно си стиснаха ръцете. Лицето на стареца беше набраздено с бръчки, сините му очи светнаха с приятелско намигване.