Дерек срещна погледа му, без да мигне.
— Вашето одобрение може и да не е необходимо, сър, но все пак бих искал да го имам.
Слаба усмивка пробяга по лицето на възрастния човек.
— Искам само вашето уверение, че ще се отнасяте към дъщеря ми добре.
Дерек никога не бе разговарял с друг мъж толкова искрено, никакво маневриране или хитруване, нищо, освен смирена честност.
— Искам да бъда повече от добър към Сара. Искам да бъде в безопасност и щастлива! Не претендирам, че я заслужавам. Не съм образован и от добър произход, и дори дяволът не би имал репутация като моята. Единствената ми добра страна е, че не съм глупав. Никога няма да се бъркам в нейното писане, никога няма да се опитвам да я отделя от семейството й. Прекалено много я уважавам, за да постъпя така. Не искам да я променям.
Исак сякаш се успокои от тези думи, но в израза му се мяркаше съмнение.
— Вярвам, че сте искрен. Но женитба, жена, деца… Това е бреме от отговорности, които никога преди това не сте имали.
— Нямаше да съм тук, ако не бях готов за тях.
Разговорът им бе прекъснат от ентусиазирано чукане на входната врата на къщата. Сивите вежди на Исак се свиха от любопитство, когато стана да отвори.
Дерек също се изправи и загледа напрегнато, когато млад мъж със светла, доста дълга коса влезе в стаята. Светлото му чело бе смръщено от неспокойно нетърпение.
— Чух, че богата карета е минала през града — каза той задъхано. — Сара ли беше? Ако се е върнала, бих искал незабавно да говоря с нея.
Като чу пристигането на новия посетител, Сара се появи от кухнята, последвана от майка си. Тя спря почти веднага, слисана.
— Пери — промълви тихо тя.
Кой знае защо, Сара не бе помислила, че може да се случи двамата мъже да се окажат едновременно в една и съща стая. Тишината беше тежка. Тя търсеше подходящи думи, за да я прекъсне, докато част от съзнанието й се учудваше на поразителната разлика между двамата.
Хубостта на Пери беше подходяща за поезия. Той беше блед и златист като принц от приказките. Розов хребет се простираше от скулите до средата на изтънчения му нос. Очите му блестяха яркосини. Дерек, напротив, изглеждаше мургав и груб, излъчващ целия чар на сърдита котка. Той не отвърна на погледа на Сара, цялото му внимание бе съсредоточено върху новодошлия.
Като събираше сили, Сара пристъпи напред.
— Пери… Искам да те запозная с мистър Крейвън, един… един гост от Лондон.
Пери хвърли поглед на мургавия непознат, после отново на Сара.
— Защо е тук? — попита той, навъсено свил вежди.
— Той и аз… Ами ние… — тя се прокашля и тръсна направо. — Той ми е годеник.
— Каква глупост — рязко избухна Пери. — Аз съм твоят годеник. Ти замина, преди да можем да изясним противоречията си.
— Разяснихме ги — отвърна Сара, бавно приближавайки към Дерек. — И разбрах, че съм много по-подходяща за мистър Крейвън.
— Това не е ли случайно Дерек Крейвън? — гневно изригна Пери. — Та той е абсолютен мерзавец! Всеки в благоприличното общество знае това. Не мога да повярвам, че твоят баща ще го пусне да влезе в къщата!
Сара се наежи отбранително.
— Започва да ми се ще теб да не бе пускал да влезеш!
— Ако това е компанията, в която се движиш, нищо чудно, че толкова си се променила — презрително изсъска Пери. — Това най-после обяснява твоите опити да задоволиш своята ненаситна похотливост с мен. Аз си блъсках главата през целия уикенд да намеря оправдание за твоите необуздани опити…
Дерек тръгна към Пери с ръмжене:
— Ей, надут изтърсак…
Като изскимтя от страх, Пери изскочи навън. Краката му го понесоха назад, към сигурността на своя дом и своята майка.
Бързо отклонявайки мисълта за преследване, Дерек се обърна към Сара.
— Какво искаше да каже той с тази „ненаситна похотливост“?
Тя припряно заобяснява:
— Ами „ненаситна“ значи неспособна да бъде задоволена…
— Знам това — каза той хапливо. — Защо го каза за теб?
Сара вдигна очи към тавана и сви рамене.