Выбрать главу

— Така нищо не можеш да направиш — прозвуча злорадо. — Аз-аз няма да се обърна.

Дерек се усмихна на нейната наивност. Като отмести дългата й коса, той целуна врата й.

— Не искам да се обръщаш — прошепна той. Надигна се достатъчно, за да сложи ръце на раменете й, като мачкаше меките мускули. Докосванията му бяха сръчни и ловки.

Сара въздъхна от удоволствие.

— Колко е приятно! О… не спирай.

Успокояващото притискане се местеше по гърба й, палците намираха уязвимите точки от всяка страна. Тя обгърна глава настрана, като дишаше дълбоко. Той отново се наведе над нея, силните му ръце се отпуснаха над изпъкналостите на ханша й, устата му беше до ухото й. Връхчето на езика му очерта нежната крива и после се пъхна вътре. За секунда всички звуци изчезнаха. Сара трепна от особено усещане. Когато езикът му се измъкна от влажното ухо, горещината на дъха му и ниският тембър на гласа му й се сториха по-остри от преди.

— Така харесва ли ти? — прошепна той.

— Ннне знам.

Дерек тихо се засмя и го направи отново. Сара вече щеше да се обърне към него, тялото й бе изпълнено с нервни импулси. Но той я задържа по корем и прекара ръката си по бедрата й. Тя изохка, когато той намери влажния триъгълник между краката й и затърси с опитни пръсти. Когато тя се опита да се извърти, той заби зъби във врата й и я задържа неподвижна.

— Стой така. Харесва ми как изглеждаш от тази страна.

— Недей — измърмори тя, като мислеше, че той се задява.

Гласът му трепереше от желание.

— Кръгли, сладки, твърди. Имаш най-хубавия задник, който някога съм виждал.

Протестиращият й смях завърши със стон, когато той я предизвика с бедрата си и я тласна надолу. Тя протегни ръце и заби дълбоко пръсти в матрака. Предизвикателният дявол върху нея продължаваше да шепне, като я обсипваше с комплименти и я тласкаше в бавен ритъм. Заклещена между тялото му и измъчващата му ръка, тя усещаше как напрежението в нея нараства, докато разочарован стон се изтръгна от гърлото й. Вместо да я обърне с лице към себе си, той разтвори краката й отзад. Тя за момент се обърка и смути, когато усети бедрата му да се стягат до нейните.

— Така — каза бързо той, като надигна бедрата й високо. — Позволи ми… Моя сладка Сара… Няма да те нараня.

Той се пъхна в нея със силно, вълнуващо проникване. Шокирана и възбудена, тя изви гръбнак, за да го улесни. Той я яздеше, леко мускулестата му сила я обгръщаше, докато ръцете му се хлъзгаха по гърдите и по гладкия й корем. Сара отпусна глава, като заглушаваше виковете си в матрака. Още няколко тласъка, и тя достигна върха с трепетни вълни, които взеха всичките й сили. Ръцете му здраво се стегнаха около бедрата й, когато я последва в дълбините на безразсъден екстаз.

Не след дълго техният брак придоби свой собствен, своенравен облик. Тъй като никога не бе живял в семейство, Дерек не знаеше как да се държи като съпруг — поне не от обикновен тип. Той изглеждаше на Сара като полуопитомено създание, не наясно с редовните часове за храна и сън. Единствената структура на живота им бе тази, която налагаше тя. Сара опитваше да направи промяната постепенна, като не желаеше да изисква от него прекалено много изведнъж.

Една нощ, след като бе го чакала до два часа сутринта, тя си облече прост халат и излезе от частните им покои, като се чудеше какво ли го е задържало долу. Клубът бе просмукан с особено вълнение, бръмченето на гласовете бе прекъсвано от възклицания и окуражителни възгласи. Застанала незабелязана до вратата, тя гледаше плътно струпаната тълпа пред игралната маса. Всички бяха съсредоточени върху търкалянето на зара от слонова кост, сякаш животът им зависеше от него. Стройната, тъмна фигура на Дерек се виждаше по средата. Той се смееше тихо на някаква остроумна забележка, която бе направена, за да се намали напрежението.

— Мисис Крейвън! — Сара чу гласа на Уърти до себе си и се обърна с усмивка. Бе започнала да разчита на иконома почти толкова, колкото и Дерек. Уърти бе се зарадвал на тяхната сватба по-открито от всички други, като я уверяваше по своя спокоен начин, че е взела правилно решение. Бяха говорили няколко минути на приема, който Рейфордови бяха дали след венчавката. Бяха наблюдавали заедно опитите на Дерек да примами възрастната й майка да танцува. — Никога не съм го виждал да държи на някого толкова, колкото на вас — бе казал Уърти на Сара. — След като си заминахте, беше все едно че гледаш как човек се разпада отвътре. Единствената причина, поради която отиде през уикенда в Рейфорд Парк беше, че бе твърде вкиснат, за да се противи, когато с Джил го натоварихме в каретата.