— Моите най-искрени благопожелания, мисис Крейвън — Олвънли се наведе над ръката й и се обърна към Дерек апатично. — Не си толкова умен, колкото те мислех, Крейвън, щом предпочиташ да караш такова красиво създание да те чака горе, заради нашата дебелашка компания.
Дерек се усмихна широко и се поклони в знак на съгласие.
— По съвета на ваше благородие, ще се подчиня на жена си и ще се оттегля — той помъкна Сара през тълпата и излезе с нея.
Тътен от мъжки смях и цветисти коментари придружи тяхното напускане.
— Това се казва възпитан мъж!
— Услужи ми някой път с нея, Крейвън!
Червена като цвекло, Сара започна да се извинява, когато влязоха в коридора.
— Толкова съжалявам! Не исках да те измъквам. Уърти каза, че играта е важна… Моля те, трябва да се върнеш и да присъстваш.
Усмивка заигра на устните на Дерек.
— Твърде късно е. Ако се наемаш да ме измъкнеш от игра с високи залози, ще трябва да си понесеш последствията — като я задърпа по страничните стълби, които водеха в техните апартаменти, Дерек се наведе и покри устата й със страстна целувка. — Горката женичка — измърмори той, като сложи длани на ханша й и намести ръката й върху тялото си. — Не съм се държал добре с теб, щом си останала толкова незадоволена, не е трябвало да дойдеш да ме търсиш — той гризна мекото местенце точно под ухото й. — Просто ще трябва да поработя по-сериозно, за да задоволявам апетита ти.
— Дерек — възрази тя, ръцете й се движеха безцелно по раменете му, когато я целуна отново. Сърцето й заби учестено и тя не можа да потисне стон на удоволствие. — Само се тревожех, че няма да се наспиш достатъчно тази нощ.
Той наниза колие от целувки по шията й.
— Няма да се наспя. Ти — също.
— Никога вече няма да те откъсвам от игра — каза тя, изпитвайки необходимост да се извини. — Нямах намерение да прекъсвам вечерта ти…
— Радвам се, че го направи — измърмори Дерек. Той се усмихна, когато погледна в меките й сини очи. — По всяко време, когато ме искаш, мисис Крейвън… Аз съм на твоите услуги — като плъзна ръка, той я побутна нагоре по стълбите.
Отначало за Сара беше шок да живее толкова интимно с мъж. Бе възпитана в скромност и дискретност, докато Дерек нямаше никакви задръжки. Макар че Сара се възхищаваше на гъвкавата сила на неговото тяло, когато ходеше гол из стаята, знаеше, че тя никога няма да може да се показва толкова безгрижно. Той беше земен човек, лесно възбудим и авантюристичен. Една нощ можеше да бъде покровителствен и приятно нежен, с часове да изучава тялото й с кротки ласки, а после да я прегръща сякаш е безценно дете. На следващата можеше да бъде похотлив и арогантен, като я въвеждаше в сексуални похвати, за които никога не бе си въобразявала, че са възможни. Диапазонът на настроенията му беше безкраен. Тя никога не беше сигурна какво може да очаква от него. Можеше да бъде спокойно разбиращ или подигравателен.
— Мистър Крейвън изглежда особено добре напоследък — отбелязваше Табита и Сара знаеше, че това е вярно.
Тя бе заета през всеки миг, в който не спеше. Седеше сама няколко часа сутрин и пишеше, и прекарваше остатъка от деня в изнервящи решения за дома, в който щяха да живеят. Вече се бяха спрели на една хубава голяма къща на три етажа, заобиколена с градини и висока ограда. Бе сграда, предназначена за забавления. Център на етажа бе просторен хол с колонади, който се отваряше към огромна приемна и трапезария. Къщата бе ведра и въздушна, изпълнена с изящни бели гипсови украшения от гирлянди и панделки, а стените бяха оцветени в пастелни оттенъци на зелено, бледомораво и синьо.
Дерек беше предоставил целия проект за украсяването на нея, като весело обявяваше, че нямал вкус. Истинността на това твърдение беше безспорна. Неговата представа за елегантност беше да натрупа колкото е възможно повече позлата и резба на всеки свободен сантиметър площ.
От време на време занятията й бяха прекъсвани от някоя вечер навън с Дерек. Гледаха пиеса, или присъстваха на музикална вечер у Рейфордови, или на прием по случай посещение на чуждестранна кралска особа.
Възникна необходимост от нови дрехи за Сара. За нейна голяма изненада Дерек настоя да я придружи до магазина на мадам Ла Фльор.
Моник ги приветства екстравагантно, тъмните й очи се усмихваха на кръглото лице.