— Voici14, двойката, за която най-много се говори в Лондон — обяви тя, като лично ги посрещна пред магазина, вместо да изпрати помощниците си. — Колко добре изглеждате и двамата! Всички се чудят, защо се криете, но аз казвам на клиентите си bien sur, разбира се, те ще се посветят на себе си отначало! Това е привилегия на младоженците, n’est-ce pa? — тя погледна Дерек оценяващо. — Вие придружихте жена си дотук, мосю Крейвън. Колко великодушно от ваша страна да проявите такъв интерес!
Дерек й отправи чаровна усмивка.
— Аз съм тук, защото жена ми има малък проблем, който няма да признае пред вас.
— О? — Погледът на Моник мигновено се спусна към корема на Сара.
Дерек се ухили и трепна, когато Сара заби лакът в ребрата му. Като се наведе над модистката, той каза доверително:
— Проблемът е, че тя се страхува да харчи парите ми.
— Ясно — в очите на Моник се мярна разочарование. Явно, бе се надявала на сочна клюка, която да пръсне из Лондон. Доброто й настроение се върна, когато Дерек продължи:
— Не смятам жена ми да загуби следобеда в опити да ви убеди да направите рокли от по-евтини платове и без гарнитури. Искам тя да има най-хубавото, и да изглежда елегантна, колкото… — по-елегантна от всички жени в Англия. Цената няма значение.
Последните три думи ускориха пулса на модистката.
— О, мосю… — Моник едва не го целуна от вълнение. — Съпругата ви е толкова прелестна жена.
— Прелестна е — съгласи се Дерек и хвърли топъл поглед на Сара. Лениво взе заблудено ластарче, паднало на рамото й, и започна да го навива на пръста си. — Имам само едно изискване. Покажете от нея достатъчно, но не прекалено много. Искам някои подробности да останат за мое лично възхищение.
— Разбирам — отговори Моник с изразително кимаше. — Мъжете се съблазняват от един красив бюст, полудяват, ce alors15… — тя многозначително сви рамене.
— Точно така.
Моник въпросително докосна ръката му.
— Колко рокли имате предвид, мосю?
На Сара й беше досадно, че те договаряха сделката сякаш тя изобщо не присъстваше там.
— Четири дневни рокли — прекъсна ги тя — и две вечерни. Всичко шест. И може би една батистена нощница…
— Двайсет и пет — каза Дерек на модистката. — Не забравяйте ръкавици, пантофки, бельо и всичко необходимо — той нежно запуши устата й с ръка, когато Сара горещо се опита да протестира. Лукавите му зелени очи се срещнаха над главата й с тези на модистката и той добави с намигване: — Нощници не са необходими.
Моник се изкиска и погледна поаленялото лице на Сара.
— Мисля, мадам, че съпругът ви е отчасти французин!
След безпокойни седмици на консултации и проби, Сара се оказа притежателка на внушително количество рокли, по-хубави, отколкото някога си бе представяла. Бяха ушити от коприни, кадифета и брокати с трептящи оттенъци, с малки корсажи с колани и надиплени поли, които се спускаха над фусти. Дълбоките изрези на деколтетата завършваха с пищни дантели. Под тях тя носеше тънки, почти прозрачни пликчета, които достигаха само до коленете, и толкова фини ризи, че можеха да бъдат прекарани през венчалната й халка. От шапкарката бе купила няколко предизвикателни шапки с мънички воалетки до очите, бонета, подплатени с коприна, и тюрбан, който Дерек категорично не хареса.
— Скрива цялата ти коса — възмути се той, излегнат на леглото, като я гледаше, докато го пробва. — И изглежда безформен…
Сара стоеше пред огледалото, като пъхаше снопове разпуснати къдрици под шапката.
— Проблемът е, че имам прекалено много коса. Шапкарката каза, че ако се подстрижа с бретон на челото и я скъся с десетина сантиметра, тюрбанът ще ми стои по-добре.
Той решително поклати глава.
— Няма да отрязваш нищичко от косата си.
Сара въздъхна уморено, когато кестеняв кичур изскочи изпод тюрбана и падна на рамото й.
— Дори да я отрежа, пак ще порасне.
— Обещай — настояваше той.
— Ако знаеш, колко съм платила за този тюрбан, нямаше да се отнасяш към него толкова безцеремонно.
— Ще платя сто пъти повече за обещанието ти.
Невярваща усмивка цъфна на устните й.
— Защо? — попита тя, като прекара пръсти през буйните вълни на косата си. — Толкова ли е важен за теб видът ми?
— Работата не е там. Всъщност… Обичам да те гледам, когато я оплиташ… и начина, по който оставяш няколко къдрици да падат на шията ти, след като си я забола… и когато я решиш вечер знам, че съм единственият мъж, който я вижда свободна и дълга по гърба ти. Тя е част от теб, която само аз мога да притежавам — той се усмихна и добави: — Покрай другите неща.