Сара го гледа известно време, трогната от признанието му. Въпреки че не можеше да произнесе на глас, че я обича, той го изразяваше по по-гъвкави начини. Със своята нежност, постоянните си похвали, с щедростта си.
— Какви други неща? — измърмори тя, като отстъпи назад към кревата.
Дерек нямаше нужда от повече покани и се сгуши до нея. Докато отговаряше, разкопчаваше корсажа й.
— Кожата ти… Особено тук. Чиста и бяла като лунен лъч — връхчетата на пръстите му се движеха нежно върху меката долчинка на гърдите й. — И тези… хубави… Искам да ги покрия с диаманти и целувки…
— Ще стигнат и само целувките — каза тя припряно.
Дерек надигна полите й. Бедрата й охотно се повдигнаха, когато той смъкна пликчетата й. Ръката му меко я намери.
— И тази твоя част… Само моя — тежките му клепки се спуснаха, дъхът му докосна гърлото й на неравни топли вълни. Той посегна към закопчалката на панталона си. — Понякога — прошепна той — съм толкова дълбоко в теб, че усещам утробата ти… и пак не съм достатъчно близо. Искам да споделя всяко дихание… всеки удар на сърцето си.
Сара потрепери, когато усети как той внезапно се доближи до нея и проникна вътре с тласък, който я разпъна. Дерек обхвана главата й с двете си ръце, устата му пареше на врата й.
— Понякога — измърмори той — искам малко да те накажа.
— Защо? — Сара изохка от неговите преднамерени ухапвания и главата й падна на възглавницата. Ръцете му притискаха раменете й и здраво я държаха, докато навлизаше на тласъци.
— Задето ме караш да те желая до физическа болка. Затова, че се будя нощем само за да гледам как спиш — лицето му над нея беше напрегнато и пламенно, зелените му очи — пронизваха със своя блясък. — Искам те все повече всеки път, когато съм с теб. Това е треска, от която не оздравявам. Не мога да остана сам, без да се питам къде си и кога ще мога да те имам пак… — устните му завладяха нейните с целувка, която беше едновременно бурна и нежна, и тя в силно желание се отвори към него.
Той никога не е бил толкова искащ, тялото му беше твърдо и тежко, когато срещна нейното с постоянни тласъци. Тя се надигна, за да го посрещне, напрегна се, за да отговори на бързото му темпо, като дишаше задъхано. Кръвта й пулсираше бясно и усещанията се изостряха, когато търсеше освобождение. Принудително отговаряше на ритъма отново и отново, докато мускулите я заболяха и затрептяха. Той посегна надолу, за да притисне ханша й по-плътно, привлече я до себе си и се вмъкна още по-дълбоко в нея. Телата им лъщяха от смесената пот на усилията им. Внезапно мощни спазми пронизаха Сара и тя извика в рамото му. Вътрешните вълни на нейния отговор плътно го обгърнаха и Дерек позволи на страстта си да избухнех божествена стремителност. После я прегърна плътно, ръцете му нежно галеха гърба й. Думи се блъскаха в гърдите му, докато той мълчаливо се бореше да ги изтръгне навън. Сара сякаш го разбираше, защото сложи глава на гърдите му и въздъхна.
— Всичко е наред — прошепна тя. — Просто ме прегръщай все така.
— Никога не съм те виждала толкова прекрасна — каза Кати, когато Сара влезе в къщичката. Тя й помогна да съблече дългото си палто и протегна ръка, за да пипне дългите ръкави на новата рокля. — Какъв хубав плат… Проблясва като перла!
Като се усмихваше, Сара се завъртя в кръг и зашумоли с полите на роклята от копринен рипс.
— Харесва ли ти? Ще поръчам една точно такава и за теб.
Кати със съмнение загледа коприната с цвят на мушкато.
— Май че ще е малко прекалено елегантна за Грийнууд Корнърз.
— Не, ще бъде много подходяща за църквата в неделя — Сара се усмихна закачливо. — Можеш да седнеш ред-два пред мисис Кингсууд с пълния си блясък и тя ще пошепне на всички, че и ти си се разложила като дъщеря си!
Кати разроши смутено бялата си коса.
— Ако новата рокля не успее да убеди всички, че съм се разложила, новата къща ще го направи със сигурност!
Сара се усмихна при тези думи, като си спомни колко бе струвало на Дерек да ги накара да приемат неговия подарък — нова къща. Накрая той бе победил със смес от чар и чист инат.
— Изборът е ваш — бе казал той любезно. — Ще я имате или тук, или в Лондон — на следващия следобед те преговаряха с Греъм Гронау, предпочитаният архитект на Дерек. Гронау бе начертал прелестна, типично георгианска къща. Вече се строеше на парче земя близо до центъра на селото и беше обект на разговори на всички в Грийнууд Корнърз. Кати кисело бе подметнала на Сара, че Дерек вероятно нарочно е искал къщата да бъде по-голяма от тази на Кингсууд.